Турската
империя в средата на 19 век
Как
Абдул Кадим Залум, автор на книгата “Как беше
унищожен
Халифата”,
преценява причините за разпадането на
Турската
империя
и основаването на република Турция
Той
заявява, че главният двигател е Англия и създадената от
нея възможност за разпространяването на масонството
в империята.
Наред с Англия той посочва и останалите западни
демокрации,
католическата и православните църкви, протестанските
мисионери и Русия, но навсякъде подчертава
връзката
им с масонството и ционизма (еврейското свободно
зидарство).
Масонските идеи, според него, не са нищо друго,
освен
стремления за събуждане на националистически и патриотически
шовинизъм, които дали своите резултати и в столицата
на Турската империя, Цариград.
Целта
на Англия и Франция да изкоренят исляма
съществувала
още от 16 в.
Без
да се ограничават единствено с мисиониране на християнската
вяра и проповядване на общочовешки хуманитарни
идеи и културно-просветна дейност, те
подкопавали
сигурността на страната с революционно-
политически
действия, Англия и Франция създавали тайни бунтовни
общества, проповядвали идеята за неподчинение
и въоръжена
борба, обвинявали духовенството като спирачка
на
прогреса, науката и културата, открито проповядвали идеите
за републиканско управление и унищожаване на феодално-обществените
порядки и за проправяне пътя на
капитала.
Масоните
и превръщането на Цариград, Бейрут и Кайро
в
главни центрове на масоните за борба с исляма
и
православието
Центърът
в Бейрут имал по-дългосрочни задачи. Той бил насочен
предимно към по-младите, които трябвало да бъдат
настроени
против исляма и да проповядват и влияят на
обикновените
мусюлмани. Работата им се ограничавала в
мисионерска
дейност за културна инвазия, прикрита под маската
на науката , просветата и изкуството. Образувани били
мисионерски комитети, повечето от които английски,
френски
и американски, и използували мисионерите и мисиите
на
християнските църкви, за да могат да използуват и
християнското
население на тяхната страна, както и да постигнат
съмнения в душите на вярващите мюсулмани
относно
тяхната вяра в Аллаха и неговия пророк.
Ролята
на темплиерите
В
края на 16 в. образуваният мисионерски център в Малта
започнал
разпространението на своите главно антиислямски масонски
мисии навсякъде по света, макар тяхната дейност, според
него, да не била от голямо значение, тъй като
темплиерите
били преследвани и от мюсулмани, и от християни.
Те
просъществували до 1773 г., след което се реорганизирали от
Комитет на Йезуитите в Комитет на Азариянските мисионери.
През
1820 г. те възобновили дейността си и образували първият
си
център в Бейрут. Ограничили се с проповядването на християнството
и от части – на образованието (издаването на
религиозна и просветна литература). През 1834 г., поради влиянието
на Франция и нейните инструкции, наложени на Ибрахим
паша, последният отворил границите на Турската империя
за техните мисии, които заработили освен в Палестина,
Ливан
и Сирия, също и в Турция. В Ливан, Аинтура, се открил колеж
и от там Американската мисия преместила своето
издателство
в Бейрут.
Упадъкът
на Турската империя
Видни
масони, представители на турската власт
Трима
от синовете на султан Абдул Меджит,
принцовете Мурат
(султан
Мурат V), Нуретин и Кемалетин,
били масони във френската
ложа Продос. В масонските ложи на Турция
членували
петима от Великите везири, между които бил и
Мидхат
паша, турските посланици в европейските столици, чуждите
посланици в Турция, известни писатели и поети. Луи
Амиабъл, френски юрист и политик, автор на историята на
ложа “les Neufs Soeurs”, люлката на парижките енциклопедисти
преди
революцията, бил оратор в ложата на Турция по времето
на
пребиваването си в Истанбул. В
Белград през 1847 г. е основана
ложата «Али Коч», която съставила филиали
в Русе, Видин,
Свищов, Ниш, Варна и Никопол.
За
Рашид паша не било трудно, (под запазването на пълна тайна),
да
добие подкрепата на младия султан в създаването на новата Конституция,
която щяла да преобразува Турция в модерна държава
по подобието на западните държави. Така той искал да
заздрави основите на разклатената империя и по пътя на
реформите
да задоволи исканията на поданиците й. Опити за конституционарни
реформи имало през 1839 (на книга) и през 1855
г., под натиска на Англия и Европа. Българите получили незначителни
политически свободи.
Засилване
на френското и английското
политичесто
влияние в Турция
С
оттеглянето на Ибрахим паша
от Ал шам през 1840 г. там
се
получил пълен хаос. Западните дипломатически мисии
(главно
Франция), се възползували от това, за да укрепят
влиянието
си против Османската империя сред населението. Последвалите
политически събития (масовото клане през 1860 г.) били
използувани за интервенция от страна на Западните сили. Западната
флота дошла до бреговете на Ал шам, а Франция дебаркирала
с една военна пехотинска част в Бейрут, подсилвайки
влиянието си и улеснявайки работата на своите
мисионери.
Френски и йезуитски училища и колежи (Йезуитският
университет “ Св. Йозеф”), американският протестански
колеж от 1866 г., (познат днес като Американски
университет
в Бейрут) били открити от масони.
Влиянието
на Америка, Русия
и Прусия
В
Ливан с мисии действували не само Франция, Америка и Англия,
но и царска Русия и Прусия. Целта на всички била проповядване
на западна култура и идеали, отделяне на
религиозните
институции от държавата и нейното управление,
недоверие
към духовенството и вярата в Аллах. Въпреки
политическите
и религиозни различия на мисиите им, общото
било
унищожаването на исляма. В добавка към откриването на
училища и колежи, масоните започнали и движение за
преоткриване
на арабския език, за да отклонят по този начин
народа
от исляма и го приобщят към така наречения арабизъм.
Това
движение било ръководено от християните, от маронитите
на
служба в различните мисии, които обсъждали класическата
арабска
литература и език. Най-усърдните били Назиф
ал Язий
и отец
Луис Шейко. Те повели кампания за арабски национализъм
с пропагандни материали от запада. Това довело
до
удар върху исляма и приближаване до западните идеали, а
в крайна
сметка до отслабване на Ислямската държава.
Ролята
на гръцкото масонство
Въстания
Поляци
и австрийци през 1683 г., руснаците няколко
пъти
след това, Венеция между 1690 и 1718 г. доказват, че
османската империя не е неуязвима.
Първите
опити за освобождение правят сърбите по времето на
Кара Георги през 1804 г. Въстанието успява, но през 1813 г.
османската
власт е въстановена. Следва въстанието от 1815 г.
по
времето на Милош Обренович,
което извоюва правто на
сърбите
на самоуправление, а самият Милош добива от султана титлата
сръбски княз. Но главното събитие, причинило срутването
на
османската власт, е борбата на Гърция за освобождение,
започнала
през 1821 г. Принц Ипсиланти, грък, става водач на
тайното
гръцко общество за национално освобождение
Hetairia
Philike – "Общството на приятелите", основано през
1814
г. в Одеса. Той е познат от преврата срещу руския цар през
1821 г. Гръцката "хетерия" наброявала около 20 000 души
и действувала
в онези области на турската империя, където
имало
гръцко население.
Ипсиланти
и гръцкото въстание от 1821 г.
За
начало на въстанието послужило навлизането на Ипсиланти
с група
четници в Молдавия през март 1821 г. и призива към
православното
население да се вдигне на въоръжено въстание
срещу
Турция. Поради съществуващите църковни борби между
Гръцката
патриаршия и Румънската православна църква народът
не
се вдигнал на въстание. В резултат на това през юни 1821 г. при
Скалени бунтовниците били разбити от турците.
Това
обаче довело да народен бунт в Мореа и разпространяване
тайната
дейност на хетерията. Започват масови кланета и от двете
страни. Турците избиват в Тесалия, егейските острови и Македония
стотици хиляди християни. Само на остров Хиос били
избити
27 000 души, включително жени и деца. Почти цялото
християнско
население от гръцкия квартал в Константинопол било
избито. На Велик ден през 1822 г. Православният патриарх
в Константинопол
бил обесен и тялото му хвърлено в Босфора. То
било извадено от един гръцки лодкар и пренесено в Одеса,
а патриархът
бил провъзгласен за мъченик.
Смята
се, че Гърция е управлявана от масони без прекъсване от
1821 г., годината на извоюваната от отоманската империя независимост.
Истина е, че "Обществото на приятелите"
("Filiki
Etaireia") и "Обществото на недосигаемите" ("Taxi
ton Avlavon"), клон на Карбонарите, са масонско дело.
Въпреки неодобрението на православната
църква, масонството
в Гърция е в своя разцвет и до сега.
Биографични
справки
