ПОЛИТИКАТА НА АНГЛИЯ

Ролята на Мустафа Рашид паша и английските му
политически покровители

С упадъка на Турската империя правителство засилва
изпращането на студенти и държавни чиновници на обучение
в Европа, където били убеждавани да се включат в масонски
ложи. Изучаващите технически, естествени и духовни науки
попадали под влиянието на модерните философски и либерални
идеи на западна Европа и били настроени антиклерикално,
антимонархически и либерално. Един от главните представители
на масонството в Турция бил Мустафа Рашид паша. Смята се,
че той е въведен в масонството по времето, когато бил посланик
в Лондон, от неговия приятел, английският пасланик в Истанбул,
лорд Ридинг. Престоят му в Лондон го превърнал в дисциплиниран
поборник против исляма и християнството. Той бил посветен в
английския шотландски обред на ложата в Лондон. Османската
империя и исляма се почувствували застрашени и турският султан
Махмуд хан издал заповед за неговата екзекуция, но за това
било твърде късно. Изпълнението й не можало да се осъществи
поради смъртта на султана. Мустафа Рашид паша се завръща в
Цариград след смъртта му и заработва за осъществяването на
свободнозидарските идеи, диктувани от английските зидари,
които ненавиждали Русия.

През 1839 г. на турския престол се качва Абдул Меджид хан, който
бил на 16 години. Той раздал почти всички важни административни
постове на посветените в масонство, които докарали Лорд Рейдинг,
един от най-висшите майстори-зидари на Англия, за посланик в
Цариград. Рейдинг поискал от халифа да назначи за Главен Везир
Мустафа Рашид паша, като обещал, че по този начин Турция ще
разреши всички свои проблеми и всички спорове и недоразумения
между Британската и Турската империи. Назначението на масона
Рашид паша за Велик Везир става през 1846 г. От тогава започва
отварянето на масонски ложи и работилници във всички по-големи
градове на империята, които работили под прикритието на
Танзимата (закон за реорганизация на империята), изготвен в
координираност с Лорд Рейдинг, по времето когато Рашид паша
бил външен министър, посланик в Лондон и след това, когато
официално бил провъзласен за Велик Везир в Цариград.