Приятели
Свобода, правда, народност!
По
време на следването си в Белград, 1867 – декември 1869,
Ангел
Кънчев се запознава със сръбски младежи-революционери.
През
учебната 1868-1869 г. управата на артилерийската школа
разкрила
“тайно дружество”. В него били съвипусниците на А. Кънчев:
Танасие Стоянович от Неготин,
Светозар Протич
от Крушевац,
Йован Бесарович,
чието семейство било преселено от
Сараево в Белград, Михаил Симич
от Белград и Джордже
Димич от Смедерево, който бил отстранен от школата, или
както пише масонът от ложа "Али Коч" и директор на кадетската школа -
капитан
Зах, “уволнен, по-скоро изгонен от служба заради
републикански лудо-глупости.” Няколко души от випуска
на Драголюб Вучкович
били деградирани....
Някои от биографите на Кънчев споменават, че той е влязъл
във вързка
със сръбската младежка група “Омладина”. Между няколкото
писма, които изпратил за Сърбия по Иван Н. Попов, имало
едно и до съвипусника му Коста Радославевич, който бил
признатият първенец на випуска, родом от Ягодина.”
Приятел
на Кънчев е и Иван Стоянов от Русе,
на когото през 1871 г.,
на връщане от Румъния, новопосветеният в делото революционер подарява снимка с посвещението:
"Към българите!... Българине! Юнашки сине! Престани
да бъдеш
роб! Доста си търпял иго! Доста и премного! - На небето
е додеяло, а на земята дотежало да слуша твоите въздишки. - Погледни
в слънцето на правдата и виж що е
свобода. - Пожелай я от все сърце, пробуди се и извикай:
свобода! - Земята ще отекне: свобода! - Просвети се
и повикай: правда! - Небето ще се отзове: правда! -
Подкани се и затръби: народност! - Хиляди юнаци ще се провикнат: народност!!!!
А. К-в
Ложата, в която Кънчев членува през 1871 г. има за мото:
Свобода, правда, народност!
Това значи, че тя е българска по характер и революционна,
а не просветителска и че това
е същата ложа, в която членува и Левски от 1861 г.
