|
|
Ложа "Дунавска звезда" - Букурещ
основана през 1856 г.Официално ложата е открита на 1 юли 1856 г. с редовен патент от Великия Ориент на Франция. Първомайстор е Йон Братияну,
брат на Думитру Братияну, рекрутирани като масони в Париж.
Нашите православни братя - румънските революционери-масони, били тясно свързани и ръководени в борбата си
за създаването на Източна конфедерация от румънци, унгарци и сърби, от Централния Европейски демократически
съюз, италианските и френските масони и карбонарите, които използували Румъния в борбата на Западна Европа да
се противопостави на обединението на славяните.
(1819-1852)
Николае Балческу (Петреску)
Роден в Букурещ, румънски историк, писател, революционер, масон и карбонар.
Участва в революционните борби на Франция (1848), Италия и Румъния, организира тайното братство "Fratia".
Майка му, чиято фамилия носи, живяла в Турну Мъгуреле.
На 16 октомври 1849 Николае Балческу пристига в Париж. На 2 декември 1849 г. се създава Румънската асоциация за ръководството на емигрантите, която се свързва през ноември с Телеки, Сцемер, Браун, Сплени, а през декември - с Чарторицки. Тя поддържала връзки с вестниците "Народна трибуна", "Полша" и други издателства в Париж и Цариград.
Франция и Турция полагали всички усилия да осуетят създаването на панславистки сдружения и съзаклятия, които биха могли да стабилизират връзките на слявянските народи помежду си и с Русия. Александър Голеску-Албу пише от Брюксел:
"Организираме цялата емиграция в Париж и ще създадем един велик уникален комитет", а Йон Гика пише на Бълческу за своя проект:
“Надявам се да се срещна с унгарците и със сърбите, та заедно да направим една източна конфедерация под покровителството на Високата порта. Тя ще се състои от всички румънци, унгарци и сърби, (словенци, далматинци)."
Бълческу се среща в началото на 1850 г. в Лондон с висши дипломати-масони, с ръководителите на карбонарите, с Луи Бланк, англичанина Хенингсен, един от емисарите на Мацини до Кошут, информира Гика за проекта на Мацини да организира едно голямо революционно движение в Италия. На връщане от Париж, в писмото си от 26 януари 1850 г. той представя на Гика проекта си за Комитета на Източна Европа, съставен от представители на Румъния, Унгария, Полша, Русия, Бохемия, Морава и славяните от Балканския полуостров.
Целта на комитета бил да се състави Федерация от посочените народи, наречена "Обединени дунавски щати". В този смисъл той пише писмо и до единия от водачите на полската емиграция, Владислав Замойски, на 1 юли 1850. Проектът бил поставен за обсъждане от трите страни -участнички в проекта: Румъния, Унгария и Полша. Кошут не се съгласява с този проект, като смята, че Унгария трябва да стане самостоятелна, суверенна демократична република.
Румънските революционери познавали плана на Мацини за създаването на един Европейски революционен център. Бълческу информира за това Йон Гика на 23 февруари 1850 г. и на 6 март с. г. В последното си писмо пише за намерението си да се срещне в Лондон с Мацини, където се организирал европейският комитет, който щял да подпомага Комитета на Източна Европа.
През юни 1850 г. се организира Централиния Европейски Демократически Комитет, посредник между румънската и унгарската емиграция.
През есента на 1850 настъпило напрежение в отношенията на Австрия с Прусия, което мацини използувал, като се срещнал с Кошут и Хенингсън. През октомври Кошут приел визитата на Г. Регалди, Хенингсън, Хамилтон, Давид Уркохарт, Месингберг (от гарда на кралица Виктория), граф Вай и Ди Прич (унгарци), както и славянина Пискович. По същия случай преди това поетът Г. Регалди се среща с румънските емигранти в Бруса и Цариград, и с Йоан Гика. Последният, в едно писмо до Ахмед ефенди от 4 януари 1851 г. изказва задомолството си от работата на Регалди. Всички те били свързани с ложата в Белград "Али Коч", която имала клон в Цариград и Русе.
Движението на емисарите на Mацини било следено от австрийската полиция, която знаела за дейността на масоните в Европа и на Балканите от поставени в ложите свои шпиони. Следяла се дейността на Кошут в Сърбия, както и на неговият агент Каросини, който проповядвал, че сърбите ной-сетне разбрали - единствено федерация с унгарците може да им донесе свободата.
Мацини водел кореспонденция с Кошут от август до ноември 1850 г., като го канел да се присъедини към Централния европейски демократически комитет: "Имаме един общ враг: Австрия. Искаме да създадем една свободна конфедерация от италианци, славяни, унгарци."
Гика пише на Балческу на 24 септември 1850 г.: “C Хамилтон (Томсон или Хениксон), с когото се запознах в Лондон, и който е един изключително мистериозен човек, разговаряхме. Той е агент на Кошут. Малко говори. Той застъпва идеята на Кошут, като предлагат сливането на всички емигранти в едно, които да работят за един принцип, а именно - срещу Русия и Австрия."
(1817-1891)
Михаил Когълничяну
Адвокат, историк, публицист, политик, водач на молдавските патриоти.
Масон, реформатор, член на ЦК на Молдова в емиграция и неин най-ярък представител.
Написва експозето "Исканията на Националната партия" (август 1848). Призовава към вътрешна автономия, граждански и политически свободи, премахване на класовите привилегии, както и за съюз между Молдова и Мунтения. Публикува и Проект за молдавска конституция. Сътрудничи на списани "Буковина", печатния орган на румънската революция от 1848 г. Масон във френска ложа. Заема високи постове след 1849 г. Става главен водач на движението за обединение на Румъния. От 1859 до 1865 г. е избиран няколко пъти за премиер министър и е автор на вътрешните реформи на Йоан Куза, като секуларизацията на манастирите през 1863 г. и аграрната реформа от 1864 г.
Консервативен по темперамент и образование, Когалничяну е демократ-националист, но не и радикал, водач на прагматичния реформаторски либерализъм. Бил е министър на външните работи през 1877-1878 г., когато Румъния получава окончателно свободата си. От 1868 г. е избран за член на Румънската академия на науките.
През февруари 1866 г. румънската ложа организира преврата за свалянето на княз Йоан Куза.
Раковски, който имал добри връзки с княза и осъзнал противонародния характер на този акт, както и машинациите на
масоните, напуска Букурещ, без да взема участие в заговора, осъществен на 11 февруари 1866 г. Румънските "братя" и самият
им старейшина Йон Брътияну успяват чрез Константин Росети да образуват румъно- българско съзаклятие за целите на
превратаджиите Брътияну, К. Чокърлан, Н. Жипа, Е. Карада, Корнелиу Лапати и Гл. Серурие.От българска страна пълномощници станали Иван Касабов, Ат. Андреев и Д. Диамандиев.
Написан бил "акт за свещена коалиция между румънци и българи". Образуван бил български комитет, който да вдигне
въстание в България и отвлече вниманието на турците, които не одобрили преврата и вече струпвали войски по Дунава.
Това става без Раковски. В комитета от 1866 г. влезли Димитър Диамандиев, Хараламби Сяров, Атанас Андреев, Иван
Касабов, Ст. Ряпов, Иван. Адженов, Добри Войников, Иван Грудов, Христо Х. Николов, Кириак Цанков, Пандели Кисимов
и Иван Цонаков. Всички те са членували в румънската ложа или са били на румънска служба. Датата на основаването
е около 27 март 1866 г. Почти всички са бивши сътрудници на Раковски. Председател станал Диамандиев.Комитетът в Румъния уж щял да координира и въстания в Румъния, Сърбия, Черна гора, Албания, Епир и Херцеговина.
Той щял да има връзка със славянските и гръцките комитети. Но до подписване на акта не се стига. Комитетите
действали без подписите на румънците.Съставени били комитети в България и Румъния. Най-напред сокурсален комитет бил съставен в Русе от Георги Живков.
Той бил връзката с Румъния. Комитети имало още в Търново (централен за България), съставен от Атанас Андреев, и
доразвит от Кънчо Кесариев, в Шумен, съставен от Антон Сяров, в Свищов, Варна, Трявна и Лом.В Румъния имало комитети в Гюргево (първият), с членове Димитър Икономов, Тодор (Божидар) Запрянов, Никола Ценович
и Петър Градинар, в Браила (на 1-2 юли 1866 г.), с членове Добри Войников, Д. Великсин и вероятно в Плоещ. След като
в Румъния работите се уталожили и било образувано новото правителство на Брътияну, румънския комитет престанал да
съществува. Останали само българските комитети в Румъния и в България. Диамандиев разказал на Раковски за новия
ТЦБК, след като Раковски се върнал от Одеса, но заради нарушаване на клетвата бил отстранен от председателството
и изключен от комитета. Но и самият комитет замрял до края на годината.Съживен бил през декември от плоещския емигрант Пандели Кисимов и от Атанас Андреев. Кисимов дал брошурата си
"България пред Европа" на ТЦБК за отпечатване на български и френски език от името на комитета. Тя била
разпространявана в България от руските дипломатически куриери по заповед на Руското министерство на външните
работи. През втората половина на 1867 г. комитетът бил в състав: Д. Диамандиев (председател), секретар Д. Бранков
и членове Райно Попович, Пандели Кисимов Ат. Андреев, Иван Грудов и А. Цанков. Изработен бил нов устав.Но вместо да готви въстание, както възнамерявали Раковски, Добродетелната дружина и Сръбските власти, ТЦБК
написал "Мемоар до Султана" и изпаднал в дуализъм. Под натиска на всеобщото мнение и критики те приели неутрална
позиция, но не след дълго пратили до Братияну Андреев, К. Цанков и Грудов да преговарят за подкрепата на Румъния
при организирането на въстание в България. Без да получат окончателен отговор, комитетите в Румъния подготвили
няколко чети, които обаче не преминали Дунава. Преди това минал с чета Филип Тотю. Всичко това се дължи на
"братята" от румънската ложа "Дунавска звезда". Общото в действията на всички "братства" за всички времена е, че
те признават "роднинските си връзки" само, докато се настанят "зад кормилото".Целта на Франция и румънските масони, които следвали нейната политика, била българският комитет да не се обвързва
със Сърбия и Русия, а да бъде под техния контрол. В направата на устава на ТЦБК участвали и полски масони, които
били отявлени врагове на руската политика и поддържали връзка с турските масони, които били на подчинение на
английската ложа.Одеските българи се откъснали от ТЦБК, като разбрали от Геров накъде веят ветровете в Букурещ. И всички членове,
според ложите, в която членували, имали разногласия помежду си. Френският консул в Букурещ рекрутирал повечето
от дейците, вкарвайки ги във френски ложи. Целта била да се откъсне българското революционно движение от влиянието
на Русия.
Румънският крал Карол-масон.
Комитетът прекратява дейността си през юни 1868 г. Така наречените "дуалисти", които членували в състава му, разбрали
илюзиите си едва след 1869 г., когато Левски доказва на дело, че е възможен и друг път за освобождаването на България -
самостоятелното организиране на революция вътре в страната и изчистването на движението от членове, преследващи чужди
интереси. В новия БРЦК положилите клетва трябвало да прекратят членството си в други съзаклятия и ложи, или да го
използуват в интерес на целите единствено на БРЦК в Българско.Както би могло да се предположи, само част от участниците в новия български комитет изпълняват това условие. Шпионство
довежда до разтурването на мрежата, която Левски успява да създаде в България, до неговото залавяне и до внедряването
на анти-български, криминални и реакционни елементи, които имат за цел единствено власт, обогатяване и създаване на
ореол на народни борци, за да си осигурят доживотни привилегии.
