|
|
Първият революционен комитет в Русе
Още през 1861 г. Раковски създава в Русе таен комитет, който поставя под ръководството на Привременното българско началство в Белград. (Подобно мнение поддържа и доц. Марин Михов в статията "Русе в нашите национално-революционни борби" - 1972 г.). Комитетът е свързан с "Тайната дружина на верните приятели" в Цариград, чрез Стоил Попов и Йосиф Дайнелов, нейните основатели.
В този комитет влизат Антон А. Сяров, член на Тайния революционен комитет в Букурещ от 1866 г., основал в същата година Шуменския революционен комитет, брат му, Хараламби Сяров, и двамата масони в румънската ложа "Дунавска звезда".
Друг член на русенския комитет е Атанас Гарвалов от настоятелството на читалище "Зора" - виден общественик в града. Ради Статев, П. К. Арнаудов и търговецът Сакеларев са също посветени в делото на Раковски.
Никола Обретенов твърди, че баща му Тихо бил член на комитета, дори Раковски го основал в дома им в присъствието на майка му (!?). Иван Ведър дал голяма сума на Раковски за образуването на легията в Белград. Ако това е така, трябва да преразгледаме дейността на Раковски, да си спомним за отношението на старите хайдути към него и за решението на Левски да го убие. Легенди или истина? Кой да ти каже? Историците на България работят ли за нея, та да я откриват на българското племе!
Комитета в Русе от 1866 г.
Веднага след образуването на ТЦБК в Букурещ на 27 март 1866 г. Георги Живков образува в Русе първият сокурсален (спомагателен) комитет на ТЦБК в Букурещ в Русе. В него влизат старите членове и някой нови, намиращи се в града по това време.
Комитетът в Русе от 1869 г.
Отново Георги Живков съживява комитета в Русе през 1869 г. Когато Левски идва на 27 август 1869 г. в Русе, се свързва с членовете на сокурсалния комитет от 1866 г. Посветени в членство са Георги и Никола Живкови, Манол Мартинов, Велко Абаджиев, Иван Попов, Костаки Гпригориев, Никола Първанов, Михаил Буботинов, Иларион Драгостинов, Нестор Марков, Марин Тифчев, Панаьот Семерджиев, Алекси Попангелов, Ст. Вежинов.
Живков съживява и останалите комитети на ТЦБК в България, а Левски събужда "своите" огласени. След като Живков е изгонен от Русе, в Русе комитетът поемат Никола Живков и Иларион Драгостинов.
Опитите на Христо Иванов Големия да създаде ядро довеждат до неуспех. "Младите" от читалището са "стари" по действия. "Старите" са станали "ефендета", но все пак Никола Живков, хората, свързани с книжарницата му, Марин Тифчев от общината, учителите Нестор Марков, Димитър Енчев, Лука Нейчев (до изгонването му), Георги Живков (до изгонването му), Игнат Иванов (до изгонването му), Манол мартинов, Иларион Драгостинов (от постъпването му на 27 август 1869 г. като писар в читалище "Зора") оформят едно солидно ядро. В първото му писмо по иносказателен начин се упоменават псевдонимите на гурбетската дружина на Обретенов - техните псевдоними, така, както Обретенов ги описва в спомените си и както достигат до нас чрез протоколите му от 1871 г.
Комитет от 1872 г.
Такъв революционен комитет в Русе няма. На Общото събрание присъствува Иларион Драгостинов, но той не представлява групата около Обретенов, а остатъците от комитета на Георги Живков-Левски от август 1869 г.
Михаил Греков за комитета в Русе (1873 -1874 г.):
"В описуемата епоха може да се каже, че комитетът в Русчук съществуваше само про форма, защото никой не се събираше и нищо не се вършеше. Когато се запознах отблизо с членовете на комитета, се уверих, че те всички са ограничени, с твърде слаба подготовка младежи, интелигентни само по дрехите. Длъжен съм също да кажа, че Стамболов, (масон б.м.), слабо на вид и нефелно момче, много живо схващаше и преценяваше обстановката и положението, че той ме навеждаше на мисълта "да уредим преди всичко своите работи и тогаз народните, т.е. да се обогатим от комитета и тогази да помагаме на народа си."
За канала и пощата на Левски през Русе
