Първата ложа в Турция е основана през 1721 г. През 1748 г. Махмуд I забранява масонството. В края на 18 век в Турция действат ложи на различни ритуси.

През 1826 Махмут II забранява на еничарите от бекташкия орден да създават армия, обявява ги извън закона като масони и ги изпраща в изгнание.

През 1834 г., Мохамед Али и синът му Ибрахим, френски масони, рекрутират американския мисионер Ели Смит, инспектор на издателството на Американската мисия в Малта, и той се премества в Бейрут (където е бил и през 1827 г.). Смит и жена му откриват женско училище. Така е открит пътя на масонското мисиониране в Бейрут. Наред с внедряването на френската програма за обучение в училищата, започва разцвета на издателската дейност, (но и масонската пропаганда, в случая френската в Бейрут).

След 1839, под покровителството на Мустафа Рашид паша, Великия везир, който прокарва закона за реформата, свободното зидарство в Турция се възражда.

По времето на Кримската война, с появата на британските, френските и пиемонтските експедиционни сили и дипломати в Истанбул и Измир през 1856 г., Турция се наводнява от ложи на различни подчинения.

През 1861 г. в Турция се учредява Върховен съвет на висшите степени на Древния и приет Шотландски обред.

Великият майстор лорд Зетланд разпоредил откриването на Провинциалната Велика ложа на Турция в Истанбул с първия Велик майстор - британският посланик сър Хенри Булвер. Церемонията на откриването станала на 24 юни 1862 г. в посолството на Англия.

Основателят (1861) и първият суверенен командир на шотландския ритус в Труция (1864) бил принц Абдулхалим паша (Халим паша), брат на губернатора на Египет и чичо на губернатора Исмаил паша. Халим паша бил Велик майстор на областната ложа на Египет (на английско подчинение). През 1869 Върховният съвет на Турция бил признат от американската юристдикция на юга.

През 1869 лорд Булвер бил отзован в Лондон. Халим паша бил пратен в изгнание в Истанбул. Добрите му връзки със султана помогнали да бъде обявен там за провинциален Велик майстор. Но поради слабото владеене на английския език, на негово място бил назначен американецът Джон Питър Браун, секретар в американското посолство, автор и изследовател на ислямския мистицизъм. Хайд Кларк, регионален Велик майстор, предлага в писмо до масона Харви в Лондон да бъдат избрани двама Велики майстори - Питър Браун - за нормалното управление, и Халим паша - за връзка с двора. Това предложение не било прието на книга.

На 3 юли 1869 г. английският консул в Русе в своя доклад до Лондон описва положението в Туна вилает. След като съобщава, че напоследък нищо интересно не се е случвало, той докладва за обиколката на генерал-губернатора из вътрешността на страната и срещата си с него след това. От срещата той прави следните изводи: положението в провинцията и по румънската и сръбската граници е спокойно. Но вилаетските власти са обезпокоени от провежданата в Петербург среща на руските посланици, генералните и източни консули, занимаващи се с положението в България след освобождаването на Мидхат паша от Русе. Те го виждат като компрометиращо властта и създаващо условия за дипломатически интриги. Един от въпросите, с които срещата на руските дипломати се ангажирала, бил въпросът за българската църква, както и училищният въпрос и правосъдието -"въпроси, предизвикващи дразги и недоволство, старателно използувани и раздухвани от агенти на Русия." Английският консул пише, че Портата е разгледала английският план на сър Хенри Грей за "Охрана на границите" от 13 февруари 1869 г. чрез създаването на специален разузнавателен отдел, "интелиджънт сървис" във вилаетската погранична провинция. Този английски план от 13 февруари бил разгледан, напълно одобрен и въведен от Турция.

След Браун, през 1873 Велик майстор става масонът Стефан Скулуди. По това време, до неговото оттегляне през 1884 г., ложата работила незадоволително и събирането на таксите било затруднено. Тогава в Истанбул имало 4 английски ложи и 7 английски ложи в Измир.

В края на 19 век и в началото на 20 век само в Истанбул, Измир и Солун имало 11 английски, 7 шотландски, 2 ирландски, 1 полска, 2 испански, 5 немски, 15 италиански, 2 гръцки, 6 френски, 1 унгарски и няколко английски, ирландски и шотландски клонове към тях.

Много ложи се намирали в другите големи градове на империята и в провинциите Сирия, Ливан, Палестина, България, Румъния, Македония и Анадола.

Масонската политическа партия "Съюз и прогрес"

По моделите на Млада Италия, Млада Германия, Млада Швейцария, Млада България, младотурците се организирали в Париж с цел да възвърнат в Турция Конституционната монархия. Но те повече говорели, отколкото действували. Петима от тях, студенти във факултета по медицина, образували революционната партия "Съюз и прогрес" по образец на италианското масонско общество "Карбонари". То било свързано и с българското и македонското масонство.

Според турския историк Абдул Кадим Залум свободни зидари като Мустафа Рашид паша, Али паша, Фуад паша, Мидхат паша и Тал ат паша били използувани от Англия за да унищожат ислямските държави. Масони като Джамал Аддин ал Афгани, Мухамад Авди и посветените от тях ученици, били обучени да дискредитират и разбият учението на исляма. Те написали и публикували стотици деструктивни и подмолни пропагандни книги, бидейки на духовни постове. Особено опасна била книгата "Мухаварат" на египтянина Рашид Рида, която била преведена на много езици и била разпространена във всички ислямски държави. С нея се целяло унищожаването на мюсюлманската религия и вяра.

Султанът разбрал подмолната дейност на Англия и няколко пъти се опитал да отстрани Рашид паша от поста Велик Везир. Но последният вече бил раздал почти всички административни, просветни и съдебни постове на свои съмишленици - братя. Турция се превърнала в политическа развалина, в «болник», в който почти не останали верни султански поданици, които да поемат в ръце управлението на империята.

Мидхат паша бил изпратен за валия в Солун, но скоро се върнал в Цариград и направил заговор със секретаря на Държавната полиция, Хюсеин Авни паша, за смъкването на султана от престола.