Умът на карбонарите

Конт Камило Бенсо ди Кавур

(1810-1861)

Кавур е роден в Торино, Пиемонт, тогава част от Сардиния, на 1 август 1810 г. Като по-малкия син
в семейството на аристократи, от него се е очаквало да се отдаде на военна кариера или на друга,
достойна за джентълмен професия.

За няколко години, от 1826 г. до 1831 г.,  Кавур е лейтенант в Сардинската армия. По  това време се
 увлича от анти-клерикални и либерални възгреди, затова, след възкачването на трона на Чарлз
 Алберт, смятан за консервативен и клерикалист, Кавур напуска службата.

Интересува се от политика, пътешествия и земеделие. Става убеден привърженик на идеята за
конституционална монархия. Прилага в семейното имение знанията си по земеделие и увеличава
 доходите му. Спонсорира модернизацията на промишлеността, строителството на железници и
въвеждането на парахода в речното корабоплаване. През 1846 г. масоните успяват да наложат
 на Ватикана папа, който е член на масонска ложа и има либерални и националистически убеждения.
През 1847 Кавур редактира списание Il Risorgimento в Торино. С него се пропагандирала идеята
за конституционални реформи и имало либерални и националистически ориентации. През януари
 1848 в Сицилия и Неапол подкрепят либерализма и конституционализма и образуват "Кралството
 на двете Сицилии. Кавур използува това събитие и настоява за конституционална промяна в
Пиемонт. На 8 февруари крал Чарлз Албърт издава Хартата на свободите. На 25 март 1848 г.
Сардинското кралство обявява война на Австрийската империя.През юни Кавур е избран за член
 на Камарата на депутатите, където представя консерваторите. Загубва местото си през януари 1849 г.

През март 1849 г. сардинските и италианските сили биват отблъснати в битката при Новара.
Чарлз Албърт абдикира в полза на сина си Виктор Емануил. След изборите през юли 1848 г. Кавур
 е отново върнат на депутатското място. По времето на маркиз Масимо д'Адзельо той е в кабинета
и изпълнява длъжността министър на Земеделието и финансиите. Но поради политически различия
 с д'Адзельо си подава оставката. На 7 март 1850 г. произнася реч в камарата, в която заявява, че
Пиемонт скоро ще обедини майка-Италия и ще я поведе по пътя, исторически предопределен за него.
 Той използува политическите си връзки, пътувайки до Англия и Франция, за да осигури ръководната
 роля на Пиемонт чрез подкрепата им и подготовката на общественото мнение в Западна Европа.

През ноември 1852 г. по време на правителствената криза в Торино Кавур е поканен да оглави ново
 правителство. Той участвува в Алианса с Верикобритания и Франция по време на Кримската война
(1854-1856) срещу Русия, след като получава обещанието да даде на Италия желаното. По време
 на войната Русия и Австрия са дипломатически отчуждени една от друга, а и от Англия и Франция,
благодарение на масонски планове и интриги, в които Кавур взема най-дейно участие. Пак негова
 заслуга е подмяната на Луи Филип с Луи Наполеон, роднина на Наполеон Бонапарт, масон, имащ
 връзки с италианското масонство и карбонарите.