Всичките "заслуги" на Никола Обретенов

Гюргевския революционен комитет

Цел:

"В описуемата епоха може да се каже, че комитетът в Русчук съществуваше само про форма, защото никой не се събираше и нищо не се вършеше. Когато се запознах отблизо с членовете на комитета, се уверих, че те всички са ограничени, с твърде слаба подготовка младежи, интелигентни само по дрехите."
Михаил Греков

Намерили връзка помежду си, младите, амбициозни, безскрупулни масони със западна ориентация, преминали под крилото на стоящия винаги в сянка англо-турски шпионин и масон от най-висок ранг, Иван Ведър, и започнали да се стремят към оглавяването на революционното движение, за да могат да влияят на бъдещата политика на страната.

Грабеж, бунтове, без оглед на жертви и подготовка, с цел жертвите и кланетата да предизвикат световно бружение на Западния свят, който да се яви като покровител и освободител на българите, като се компрометира Русия. Нейното поведение трябвало да се дискредитира и влиянието й да се умаловажи, като за лице се моли за помощ, а разумната й политика в дадения момент се представя като липса на загриженост за българския народ.

На този фон и с тази задача се образува "Гюргевската казарма" на Обретенов, Кърджиев, Стамболов, Иларион Драгостинов(?), Заимов (един от малкото русофили). Естествено за войвода на бъдещата чета е избран нищо не подозиращият, но всецяло предан на идеята за освобождението на България Ботев, който е трябвало в един момент на отрезняване да бъде ликвидиран, за да не провали плана на най-безскрупулните авантюристи в историята на България.

За да се документира алиби за безкористен патриотизъм и жертвоготовност от страна на "бъдещите управници на България", подвеждайки историци и сънародници, започват да се пишат високопарни завети до близки и познати, да се пращат писма с неверно съдържание. Обретенов е най- усърдният, даващ наставления на Захари Стоянов да прави същото, пише на неграмотната Тонка Обретенова на писма и картички на "Вие", като се старае да я представи като майка-закрилница на революционери и гореща патриотка, и разбира се успява да остави тази лъжа за поколението.

От друга страна особено много се държи групата да се докопа до архивите, писмата и документи от революционното движение, които унищожават, подправят или скриват в тайни архиви извън страната, осигурявайки мълчанието на свидетелите, още по времето или след като идват на власт, правораздаващи, правоизпълняващи или описващи в литературни проезведения една неверна картина на събитията.

Тази изпитана масонска практика не се е прекратила до днес. Само вариантите й са по-съвършени.

"...края на януарий 1876 г. изпъкнат на сцената във врачанската бунтовническа област Никола Обретенов и Георги Апостолов, които стигнали във Враца на 22 януарий 1876 г.

Никола Обретенов бил определен от Гюргевския комитет за апостол на Орханийско, Апостолов - за Берковско. Врачанският комитет препратил Обретенов, придружен от Ангелаки Статков, в Старо село, където бил по това време председател Мито Анков, който е трябвало да въведе в мисията си в с. Български извор новия апостол."

Димитър Йоцов

"На пръв поглед апостолът (Никола Обретенов) ми се видя много непредставителен, пък и като все мълчеше, не можех да си представя какъв апостол ще бъде той, особено пък в Орханийско. Повиках на страна Ангелаки Статков, та се посъветвахме и най-сетне решихме да оставим апостола в близкия манастир "Св. Илия", а пък ние двамата да отидем в с. Български извор и да видим как са там настроени духовете, защото още от 1872 г.(1?!) имаше много тамошни съзаклятници, пратени на заточение (1?!)"

Врачанци оставили Обретенов в манастира при игумена Пантелеймон и отишли в Български извор, а на другия ден Гроздьо трябвало да отведе Обретенов в неговия окръг.

"Като че ли някой ми казваше, че Обретенов няма да свърши никаква работа, защото за онези места от гдето бяха пратени повече от 50 души (!?!) на заточение, трябваше по-друг човек. И не съм се лъгал!"

След месец, в първите дни на март, Обретенов напуснал района си и отишъл във Враца. Казал, че селяните там му казали да си върви.

Във Враца се събрали масоните от Гюргевската казарма Заимов, Обретенов и Апостолов.Те живеели като пленници в къщата на Андро и не могли да излизат от там, защото щяло да се хвърли подозрение. Тримата участвували във всичките заседания на комитета, но не проявявали оня такт и благоразумие на народни борци. Те се карали помежду си за първенство в едно дело, което току що започнали, и не знаели на какъв край ще го изкарат. Независимо от това, те се бъркали в компетенцията на врачанския комитет, дори спъвали неговите енергически мерки и по този начин създавали излишни разправии и една тягостна атмосфера.

"... съзаклятниците от Български извор разправяли за Обретенов: "Народните работи и без него ще вървят по-добре. Той не е човек за работа. Запитаме го нещо, а той все мълчи и го е страх повече от раята.

Приятелят на Обретенов, другият стрелец върху Ботев, обвинявал комитета, че не праща пари в Румъния (виж по-долу какво е пращала Враца, и прави сметка какво са изтеглили от другите окръзи!

Сумата от Враца е 69 000 златни франка,
1100 турски лири и 65 рубли!

Конфликтът (с парите) избухвал често и един ден Апостолов, "човек лош, сърдит до немай-къде" се скарал с касиера на комитета Ангел Йоцов и измъкнал револвера си. Йоцов направил същото и ако не се изпречил Заимов, неблагоразумието на Апостолов е могло да стане причина турците да си отворят очите по-рано.

"Обретенов и Апостолов са спъвали само работата на комитета, затова ги отстранили от Враца и ги пратили в Румъния. Съгласили се само след като им дали по 20 наполеона пари на всекиго (значи още 40 наполеона или 800 златни франка, всичко 77 000 златни франка, 1 100 турски лири и 65 рубли) и

Заимов останал единствения апостол в града.

Но и той не бил оная силна личност, която да обедини в себе си високи качества на водач, достоен за такива бурни времена, в които се туряла на карта съдбата на цял народ. Неговото държание по въпроса с оръжието било загадъчно. Той отбягвал да отговаря направо, когато от комитета го питали какво става с поръчаното оръжие, което Данчов обещал да достави.

Колкото искрени и наивни били по-първите врачански съзаклятници, толкова по-прикрит и таен бил Заимов. Той действувал мимо комитета и ангажирвал врачанския комитет в работи, за които не е имало никакво решение (например одобрил предложението на Гюргевската казарма да се употребят пушките предназначени за Враца (кои пушки? б.м.) за въоръжението на една чета (коя? б.м.), която щяла да мине Дунава. Заблудил Бенковски, като му писал в началото на април, че във Враца всичко е готово и че има дори излишно оръжие (иначе - нито той, нито Ботев биха тръгнали да ги убиват.)

Затова три седмици преди да избухне средногорското въстание петима панагюрци казали, че ще донесат от Бенковски 2000 наполеона за пушки, които искали да купят от врачанци, които ги имали в излишък, според Заимов !!! Попитали врачанци Заимов - какво значи това, а Заимов отговорил, че не е писал на Бенковски такова писмо. (мистер!)

Аферата продължила: в началото на април 1876 г. врачанци получили шифровано писмо от Мито Цвятков, че били закупени от фирмата Табакович и Ванков 500 модерни пушки, но трябвали още пари (!!!), та комитетът да прати в Гюргево още 4 000 наполеона (но касиерът този път не се хванал и заявил, че повече пари от Враца няма да видят).

Притиснали Заимов да каже какво става с оръжието и той казал да пратят Ангелаки Сокачев (с 62 турски лири) в Румъния, но какво станало с него, не разбрали (Каквото и с Мито Цвятков, който не се върнал вече, защото "бил заподозрян"). След седем дни свръзката с Румъния, Лукан Тодоров, съобщил, че оръжието пристигнало в Козлодуй, но когато (отново с разноски за талиги, коне, хора и пр.) на 19 април врачанци отишли да си го вземат с охрана и наредени по пътя стражи, оказало се, че било паднало от лодките в Дунава.

На 20 април във Враца пристигнал Видинският губернатор, сетне велик везир, както и мютесарифинът Рифат паша, който бил получил донесение от евреите Сакучо Самуилов, Давичоновите синове и Арон Илиячов, че в града се готви въстание.

Врачанските първенци дали гаранция, че Враца е мирна и по-късно, когато врачани се опитали да се вдигнат, всички гаранти били арестувани, оковани във вериги и разкарвани по съдилищата в ... Русе и Видин.

Понеже турските войски се настанили във Враца, по донесение от Румъния (!), че се готви чета да премине Дунава, Ангел Йоцов предложил да се нападне нощно време войската и се превземе оръжието в навечерието на въстанието, на което Заимов възразил с думите:

"Ами какво ще каже ЕВРОПА - че нападаме нощно време войската да й вземем оръжието!!"

Това възражение се сторило на врачани и смешно, и загадъчно! Разиграва се театро, в което има и заговор:
Ангелаки Статков

"От Гюргево искали постоянно от Врачанския комитет да изпраща крупни суми. ... До това време (февруарий 1876 г.) Заимов и Данчов били вече два пъти ходили в Румъния. Врачанският комитет ги снабдявал щедро с пари за пътуването и на двата пъти им давал по 200 наполеона или лири, за да купят оръжие за Враца. Те се връщали винаги с празни ръце, но всеки път с по-големи претенции. Втория път само Иваница Данчов донесъл на комитета 8 револвера и 100 патрона за тях, срещу броените вече от тях 400 наполеона и от оряховските села 210 турски лири, събрани от Иваница Данчов."

Данчов искал от името на Гюлгервския комитет още пари и врачанци решили Данчов да закупи с поръчителството на Мито Цвятков от хаджи Арап 3000 кг лой и пастърма, от Андро Мурджата - 1500 кг, стоката да се превози до Румъния, да се продаде, а с парите да се купи оръжие за Враца. Продавачите се съгласили да чакат за връщането на парите от стоката си.

Данчов телеграфирал на Заимов и Стамболов в Гюргево и ги повикал в Бекет, където стоварили стоката.

Полският евреин от Крайова - Зиновски,който се занимавал със свещарство, направил пазарлъка с нашите "революционери", като платил 13 000 златни франка и ги броил за два-три дена чрез кантората на врачанеца от Крайова Цвятко Чирешаров.

Преди да умре, Мито Цвятков се изповядал на поп Николчо Илиев, че и на него му дали 5 наполеона, но не знаел те какво са направили с останалите 12 995 наполеона, които занесли в Гюргево. И Сидер донесъл 800 лири турски, уж за четата. Цвятков разказал, че го накарали още два пъти да пише на врачанци да пращат пари - 300 наполеона, 150 лири от оряховските села и 150 лири по Данчов от Сребров. Това прави до тук

13 300 златни франка и 1 100 турски лири.

Димитър Горов водел сметките на комитета, където отбелязал следното:

от М. Цвятков врач. пари  - 4 000 фр.
от Стилиян                                         -    227
от Алтъница                                       -    257
от Иван Стоянов                                -    496
от Крайовски хлебари                       -    529
от Ангел Бургаза                                -    227
от Дядо Гено (Крайова)                    -    144
от Петреску                                        - 1 175
от Петруску                                         -   35,25
от Петруску                                        -     500
от Крайова                                          -     341
от Каледжи                                          - 5 000
от Смилов                                            - 1 000
от Крайова                                           - 3 400
от Ангелаки                                       -  340,50
------------------------------------------
общо:                                                = 17 701,75

Димитър Страшимиров открива в своите изследвания, че Гюргевската казарма е разполагала със значителна сума за комитета, преди врачани да пращат пари.

Заимов признава, че врачанци са давали и други пари на комитета:

на Ангел Йоцов  за Бенковски  -  65 рубли
на сл. комитет за З. Стоянов -  100 нап.
на панаг. комитет  за Захари Стоянов  
-   75 наполеона
на софийския комитет за Обретенов - 50 нап
на Казармата в Гюргево - 2 000 наполеона
-------------------------------
общо         - 2 285 наполеона и 65 рубли

Една груба равносметка:

по Димитър Страшимиров  - ?? ???
в отчета на Горов      - 17 701,75 златни франка
от Враца                      - 13 300 златни франка
от Враца                      -   1 100 турски лири
от Враца 
...               -   2 285 наполеона (45 700 зл. франка)
от Враца   -         65 рубли
на Обретенов и Апостолов    -  800 златни франка
-------------------------------------------
общо: над 77 400 зл. франка, 1 100 тур. лири и 65 рубли!!! 

Значи за три месеца и половина (от декември 1875 г. до април 1876 г.) само Враца  дава 77 000 златни франка, 1 100 турски лири и 65 рубли, за които получава 8 револвера и 100 патрона за 360 златни франка или 18 наполеона!!!
хаджи Ангел Йоцов

"Кой, масоните ли? Та те се занимават с благотворителност и усъвършенствуване на характерите! Те са хуманисти, носители на светлина!"

Стефан Стамболов

Ангел Кънчев и комитета в Русе

Никола Обретенов - слуга в читалището