|
|
Псевдоними: 54, Кола, Кобра, Кила (убиецът?), русчуклията Никола, Каврък, Кубрат, Комедаджия, Комик, Тихо, Кольо, слуга, дядо Никола, Тропчо (псевдоним на Левски).
"Историята ще покаже коя е Тиховата фамилия"
(28 май 1849 - 10 окт. 1939 г.)
Биографична справка
Роден в богатото търговско семейство на Тихо и Тодорка Обретенови. Брат на Петрана, Ангел, Георги, Петър и Анастасия Обретенови.
Набеден революционер, идеализирал сам и с помощта на масони от Русе от различни ритуси ролята си в историята на града и на България. Фалшификатор на събития, съдби и дейности на съратници и политически врагове. Злоупотребявал със средства, със служебно положение, с придобитото доверие на революционни дейци, активен масон и екзекутор. Поради масонската му роля историците приемат лъжите от "Спомените по българските въстания" и не изследват ролята му в убийствата на Стоян Пенев, Христо Ботев и Ангел Кънчев. Не е изследвана ролята му нито като член на русенския комитет, нито като апостол на БРЦК, нито като ботевски четник. Свързан с различни чужди дипломатически мисии и най-вече с турските тайни служби, той не оставя следи. Погрижил се добре за ореола си още по време на събитията, той се грижи и за унищожаване на всички уличаващи го документи и закупува мълчанието на свидетели със методите на шантажа, заплахата и служебното си положение. Вероятно и с физическо унищожение, дискредитиране и подкупи. Захари Стоянов, негов зет и събрат по възгледи и дейност, полага усилия за затвърдяването на историческото му алиби.
Ако има някакво логическо обяснение за поведението му, възможно е това да е отмъщение за смъртта на баща му, който сигурно е бил ликвидиран от тайния комитет в Русе за предателство и злоупотреби. Не е ясна ролята на майка му, Тонка Обретенова, и на братята му, като участници в българските чети. Не е ясна и смъртта на някой от тях. Членството им в масонските ложи обяснява нещата донякъде.
Едно не може да се отрече от никого - тяхната алчност за пари и влечението им към тъмното, зловещото, подлото, ненавистта им към Бога... И манията им за величие.
Учение
Получава основно образование (без да го завърши) в Русе (2 години в Приготовителното и 2 години в Главното училище), след което баща му го урежда като 15-годишен за две години (1864-66) като учител (?) в Исакча (Добруджа). Разбира се, поради нелепостта на подобно действие (дори и в тези години), е принуден да напусне, но не заради намесата на "гръцките фанариоти", които дори искали да го убият, а поради липсата на право да преподава без образование. Прави неуспешен опит да учи във Военното училище в Одеса и вероятно в Лицея на Мидхат паша в Галата Сарай през 1869 г., но вероятно по същите причини не го приемат. По това време баща му е изпаднал в немилост поради финансови злоупотреби, което стига и до отравянето му.
Ходил ли е Обретенов в Цариград? И да е ходил, не е бил приет в мечтания лицей. Но по това време се учредява тайната полиция на Али паша в Русе. След това тръгва с Никола Сакеларев за Одеса, но и там не го приели и се връща в Русе.
Слуга в читалището
"Читалищен слуга" в "Зора" Обретенов става след напускането на Пенчо Черковски, библиотекар до 1867 г. Слуга на читалището е и Никола - Табаков.
Заплатата му била 3 златни наполеона на месец (300 гр. на месец). В касовата книга, където се завежда членския внос, не намираме вноските му като член, само разноските за него. Майка му дарява 10 гр. на читалищен бал на 10 януари 1874 г. Името й стои до това на Али ефенди Мюфатиш, дарил 60 гр.
Ангел Кънчев и комитета в Русе
Участвал ли е Кънчев в учредяването на русенски комитет с председател Никола Обретенов?
На 29.09.1871 Кънчев пише писма до Обретенов и Данаил Попов от Ловеч. На Обретенов Кънчев няма доверие и не праща писмата чрез него, а по канала - Турну Мъгуреле. Дори в това писмо отрича да се е срещнал с "оногова", за когото дошъл, защото го нямало. От това личи, че Обретенов лъже, когато казва, че след 29 юни 1871 г. пощата минавала през него. На 29 юни Никола лъже, че се е срещал с Каравелов в Букурещ, защото Каравелов е в Белград от началото на месеца, след спирането на вестника. Цялата история с пренасянето на оръжие от семейството му е измислица. Оръжие по това време не се е купувало и пренасяло по този начин. Лъжа е и историята с учредяването на комитета по поръчение на Каравелов и Кънчев. Ако това беше верно, комитетът щеше да е съставен още през август, когато Кънчев е в Русе.
Не само Кънчев, но и Христо Иванов Големият, натоварен от Левски да уреди поща през Русе и да състави комитет, докато е стоял в Русе при Манол Мартинов, е разпитал кой от "младите" става за работа, и за Обретенов е добил впечатления и сведения, че следва духа на "старите". Велко Абаджиев, по настояването на самия Обретенов, е ходатайствал за него пред Иванов, но Левски не е бил склонен да рискува без да го провери.
("На 4 май 1871 г. Юрдан Симеонов ми писа от Табор между другото: "Хей, адаш! да си отваряш ушите, очите, устата, че да чуеш тази моя тукашна новина: ще видите подир три месца Ангела в книга завит при вас." Странно обръщение на един Юрдан към един Никола. Ако писмото не е било до Обретенов, какво прави у него?)
За дейността на Обретеновата дружина
Според устава на БРЦК от 1871 г., приет на събранието от май 1872 г., само членовете на тайната полиция са имали правото да издават и изпълняват смъртни присъди, задължително потвърдени от ЦК.
Ако приемем, че Комитетът в Русе съществува официално от декември 1871 г. и не е бил изграден структурно по невлязлия още в сила Закон, не можем да отминем факта, че членовете му вече са били запознати с Привременния закон, по който "се били организирали и водели". Затова повече от странно е убийство на друг комитетски член да се извърши по начина, по който е извършено.
Според Захари Стоянов, който също е комитетски член, макар и от по-късна дата, комитетът в Русе взел решение на 15 февруари 1872 г. за "убийството на п о з н а т о едно лице, което с подлото си поведение" излагало на опасност народното дело. Правото да извърши убийството било дадено на всеки един от комитета, т. е. на номер 54, 59, 41 и 104. Протоколът бил писан от номер 80, писарят Ради Иванов. Георги Икономов (91), не е присъствал на събранието.
Кои са всъщност членовете на комитета в Русе ?
Кога, от кого и защо са писани русенските "протоколи" ?
Никола Обретенов цитира други лица: 80, 54, 104 и 91. Той твърди, че номер 54 бил той, Тома Кърджиев бил номер 104, 80 бил писарят Ради Иванов, а 91 - касиерът Георги Икономов. Цитираните от Захари Стоянов присъствали на събранието дейци с номерата 59 и 41 засега остават загадка. Тях той цитира не само в "Записки по българските въстания", но и в статията "Любен Каравелов и неговите клеветници", където става въпрос за убийството в Русе, за предателството на Ангел Кънчев и Левски, които някои дейци смятали за жертви на Каравелов. Захари Стоянов цитира целия протокол точно. Оригиналът (?) се пази в Русенския музей. Само "греши" псевдонимите на присъстващите, взели решението и извършили убийството.
Кои са комитетските членове, според протоколите на Обретенов? Виж и писмо бр. 25 от 9 март 1870 г. на читалището.
предс. .Никола Обретенов .........- Н, 54, Кавръков
писар ..Ради Иванов .................- Р, 80, 91, Аспарух (до 27.8.)
член ...Тома Кърджиев..............- К, 104, Твердо
(член . .Костаки Симеонов.........- К, 5, (умрял 3.3. 1872)
касиер.Георги Икономов............- И, 91,( до 16.2.1872)
? ??.....Иларион Драгостинов ....- 45 1|2, Берислав, лудо Юруче
секрет.Ганчо Ц. Карамаждраков - ДинсизОт 28 август 1872 г. всички членове на комитета са рекрутирани от английският масон Иван Ведър и се разпръсват, настанени от него, както следва:
Иларион Драгостинов - чиновник по железниците Русе-Варна, Ганчо Карамаждраков - секретар на турския комисар по железниците, Ради Иванов, Захари Стоянов и Никола Табаков - чиновници по линията Цариград - Одрин - Пловдив, Одрин - Търново, Сеймен - Харманли.
Тома Кърджиев отива в Червена вода и става учител.
Само Никола Обретенов остава в Русе, опитвайки се да се довнедри в организацията на Левски и да се докопа до кореспонденцията му.
Левски хващат след няколко месеца.
Куриоз
Така наречените "протоколи" на русенския комитет са единствените, "запазили се" от комитетската мрежа на Вътрешната комитетска организация до наши дни. (За да се "съшие" историята на един народ, е важно да се издирят оригиналните документи, да се унищожат и на тяхно място да се изфабрикуват други. Върху оригинални свидетелства, които могат да послужат и на фалшификаторите, се добавят лъжи, и тези сведетелства стигат до нас с поправките. Спомените на участниците се манипулират с манипулирането на авторите им. Някой се изчакват да умрат, или им се помага да се явят преди време пред своя създател. Затова пътят на архивите е важно доказателство за това - кой е "писал" историята ни. Един от "авторите" е Обретенов, друг - неговият зет Захари Стоянов. Обретенов познава силата на документа и затова използува всеки случай, и в Русе, и по време на заточението си, да записва кога какво е станало, за да може по-късно да го използва за своите си цели. Този съвет той дава и на Стоянов. Резултатите са налице.)
Други "неточности"
Но и самият Обретенов допуска своите "грешки" в "Спомените" си, макар да е притежавал протоколите и да е присъствувал на повечето събрания, както сам твърди. Според него веднъж писар на комитета е номер 80 (Ради Иванов), втори път номер 91 - Аспарух (Г. Икономов), друг път дава номер 80 на член, "който си подал оставката". Подавал ли е Ради Иванов оставката си? Кога напускат Русе Ради Иванов и Георги Икономов и защо? Кога е даден псевдонимът Аспарух на Икономов?
Кой е касиерът?
В протокол № 11 от 11 февруари 1872 г. пише, че комитетът в Русе дал пари на Ангел Кънчев срещу разписка. Присъствали 54, 80 и 104. Номер 91 - Икономов (касиерът "Аспарух"!) не присъствал. Когато членовете се бележели с букви-псевдоними, под буквата "И" може да се крие Иванов Ради, Икономов Георги, Иларион Драгостинов или някой друг, например Иван Ведър, "К" е Кърджиев Тома, Карамаждраков Ганчо, Кънчев Ангел, но и Костаки Симеонов (номер 5). Той е оня, който бил се "поминъл неотдавна" - ...записан на 1 март 1872 г. в регистъра на мъртъвците, редом с Ангел Кънчев и Стоян Пенев - тримата предали богу дух в разстояние на една седмица! И който липсва в списъка на протокола, с който е взето решението за убийство. Каква съдба за русенския "революционен" комитет!
Бил ли е Никола Обретенов представител на
Русе в Букурещ?
Ако Обретенов е бил пуснат от затвора и е бил в Букурещ на събранието, той не е бил одобрен от Търново за това, тъй като Русе е имала друг представител - Иларион Драгостинов, който не присъствува в протоколите на Обретенов като член. В спомените, писани години след това, той изведнъж дава на Драгостинов номер 45 1|2, но протокол за изпращането и приемането на Драгостинов за член в Обретеновите протоколи няма. Той пише на 1 май 1872 г.: "Като не можахме да се споразумеем с Търново, ...решаваме да отиде 54-и в Букурещ ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80."
Как е подписан протоколът от номер 91 - Икономов, който би трябвало да е в Гюргево след като е "убил" Петев? Мистер! Ще кажете - отворена вратичка: Икономов е и 80. Но и 80 е подписал.
Значи на 1 май 1872 г. Обретенов е още в Русе и без пълномощия отива в Букурещ, където е най-рано на 2 май. Остава да видим кога е подписал протокола в Букурещ. Никой не знае. Защото подписът му е вмъкнат допълнително. Дали не е подписан след Освобождението? Мистер!
Обретенов и "комитетската" му дейност в Русе
"Спомени за българските въстания"
"През 1869 г. се издаваха в Букурещ българските вестници "Народност", "Свобода" и "Отечество"... В. "Дунавска зора"... излизаше в Браила. Макар всички тия вестници да бяха забранени в България от правителството, аз ги получавах тайно. От тях се виждаше, че става нещо в България, но ние в Русе не го разбираме. Когато през 1870 г. Хр. Г. Данов, който имаше книжарница в Търново, взема от Русе за управител на книжарницата си Велко Абаджиев, един от другарите ни в читалището, аз поръчах на тогова да забележи какви са отношенията между младежите в Търново и да ми яви."
Писмо от Христо Иванов Големия от 7 юни 1871 г.
"Господин Никола!
От много време се каня да ви пиша, за да ви поздравя с искрено сърце, но да ви се не види някак криво, защото не ви веровах на младите години, но сега, като ме увери В. Г. Абаджиев за вази, че сте следвали по младия дух, и не ме стърпя, за да ви пиша и да ви помоля, ако е възможно, за да ми станете верен кореспондентин, ако сте за по-много в стоенето си в Русе, но и то требува да вардите добре и пазите тайната си, защото имам кореспонденти, но надалеч и много мъчно се споразумявам, но оттук през Русе е по-скоро някак си по-добре да ми се види. Така също дано ни снабдявате с новини по-скоро, както и ние можем от тук да ви снабдим. Ви може да ме сте забравили, но аз ке ви се явя. На ум да ви е, когато стоях в Маноловото кафене през зимата и дохождам да се разговаряме с вази в читалището, туй съм ази то. За сега ще прекъсна дългите си разговори, додето се сдобия с вашите отговори на постоянството ви!
Ваш както щеш: Хр. Ив. Книговезеца, Търново"
Ясно е, че пратеният от Левски Христо Иванов да проучи кой става за комитета в Русе, след разговори с Обретенов е преценил, че от него революционел не става, защото следва духът на "старите", които са против революция. Едва когато протежето на Иван Ведър, Велко Абаджиев, "ходатайства" за него, без какъвто и да е изпит Христо Иванов му се доверява, въпреки заповедта на Левски всеки да се изпитва, дори и ако вече е бил член на комитета от по-ранни години.
Христо Иванов - наивник? Или?
Още едно писмо на Големия до Левски от 4 май 1872 г., където, смята се, става дума за Обретенов и комитета в Русе.
"Господин Драгане,
Дохожда от Русе един човек и ми даде сметката, щото са събрали и разнели, похарчили..(?!?!?.) Затова ви молим и ни требува да им припознайте тези пари и им изпроводите билетите.(?!?!?)
Г-н Драгане, вий ми пишете за р(еволвера ми) да ви го проводя и ази ще го провода...???, когато не можа веки да върша работа, че тогава не ми и требува....
Засега оставам ваш: Драган Цанков"
Значи - ако лицето е Обретенов, той е отишъл да вземе втори път билети за похарчените пари, за които вече е получил бележка от убития Кънчев.
Каква доблест!!!
Тук никъде не става дума за изпращането му в Букурещ за представител, и е верно, че с Търново не е успял да се споразумее, защото Русе вече има представител, който е заминал за събранието - Иларион Драгостинов. Може би Обретенов едва сега се опитва да представи дружината си за комитет, но Иванов не е посмял да реши какво да прави и затова избира пътя - Левски да реши редовни ли са или не Обретеновите членове, но за парите той явно смята да се признаят като разходи на комитет.
От писмото става ясно отношението на Левски към Христо Иванов - Левски му иска оръжието обратно!! Апостолът е недоволен от работата му и не го отстранява съвсем, но го наказва твърде категорично. Защо ли? Христо Иванов един път доказва, в свадата си със Стоил Попов, че не умее да работи по закона на конспирацията. Дали е прозрял за миг Левски, че само след три години Големия му приятел ще се мъдри в списъка на Комитета на "апостолите" на Стамболов-Обретенов-Заимов-Георги Икономов, Георги Апостолов, Захари Стоянов. Смътно и едва ли. Защото му дава генерално пълномощно от името на БРЦК в Българско. Но авантюризма на Иванов и на Димитър Общи Левски чувствува инстинктивно, а да вземе мерки не успява.
Гюргевския революционен комитет и апостолът на Софийски окръг
В четата на Ботев - без коментар
След това
..."заловен жив, но по застъпничеството на чужди консулства наказанието било заменено с вечно заточение в същата крепост Сен Жан-Д Акр, където е бил затворен брат му още през 1866 г."
Като масон, Обретенов не вярва в бога, не желае причастие на смъртния си одър, въпреки, че е споделил, без да се разкае, делата си със православен свещеник и последното му желание е да бъде изгорен и прахът му да бъде разпраснат в Дунава.
В бога не вярва и не е вярвал никой от клана Обретенови, но издънката на рода вапца стенописи и се надява Никола Обретенов да се радва от рая на тази му доходна дейност.
О, времена, о, нрави! О, православие! О, християни! О, русенци! О, столичани!
Галина Минчева е оплела още един венец:
"... Днес внукът на Лиляна, Ненко Балкански-младши, ходи поне веднъж в годината в Русе.
"Там всички са ни роднини, защото ни обичат", споделя младият мъж. Ненко обожава своята баба Лиляна и казва, че тя е права, когато го съветва да рисува, подобно да дядо си всеки ден - независимо в какво настроение е. Младият художник предполага, че баба му Лиляна ще остане доволна от стенописите, които рисува, тъй като им е посветил много време.
"И това ще бъде особено щастлив ден в моя живот, казва Ненко, защото вярвам, че и дядо ми, който гледа отгоре, ще мисли като нея."
