Стоян Заимов - масон-русофил, оставил лъч истина ?

Заимов и дейността  му като революционер

Псевдоними: Антон Бенковски, Мишината, Михаил Машината, Стоян Диарбекирски, Стоян Сен Жан д'Акърски, Пътникът

Роден на 12 август 1853 г. в град Чирпан в семейството на търговеца на добитък Стоян Пенчев Заимов, който умира, преди да се роди синът му. Учи в Чирпан и Стара Загора. Свързва се с Левски през 1868 г. През 1879 г. отива да учи в Пловдив, но не завършва. От 1871 до 1873 г. преподава в мъжкото училище в Хасково. Участвува в основаването на Хасковския революционен комитет от 1872 г. Вероятно по това време става масон. Читалищен деец. Арестуван и заточен в Диарбекир във връзка с Хасковското приключение през 1873 г. - покушението върху Хаджи Ставри. Успява да се укрие в Румъния и продължава революционната си дейност. Редактира вестник "Михал" през 1875 г. Включва се в организирането на Гюргевския революционен комитет от 1875 г. Определят го като апостол на Врачански окръг. През май 1876 г. е уловен и осъден на заточение (в Русе) в крепостта Сен Жан Д'Акр. След Санстефанският договор го освобождават. След Освобождението става учител в Чирпан, учи в Учителския институт в Москва, завръща се и учителствува в Шумен, Варна, Кюстендил, София. Основава списанието "Училищен преглед", Директор е на Народната библиотека в София от 1903 до 1908 г. Бил е емигрант в Русия от 1886 до 1887 г. поради русофилските си убеждения. Председател е на Върховният комитет на опълченско-поборническите дружества, на Висшия български учебен съвет. Автор е на "Миналото", където се опитва, въпреки страха си от клетвата"до живот", да остави сле ди за поколението и част от историческата истина за България. По дух и убеждения е последовател на Левски, но поради слабостта на характера му е маша в ръцете на свободното зидарство.

 

"Миналото" - Стоян Заимов

"Берковски"

Илюминат. Анти-православен, анти-руски, про-турски настроен.

"Камшик, царски камшик трябва за българите".

Неговият идеал е Наполеон Бонапарт. Берковски е "западен (немски) възпитаник".

"Берковски сериозно се зае наизуст да научи целия "Фауст" на Гьоте." Изучава символичното масонство.

"Мощният глас на Берковски разлюлява владишкия свещник ( православната църква ) с "няколко немски и чехски патриотически и любовни песни"( илюминатски мераци да се унищожи религията и по-специално - православието ( това са действията на немските и чешки масони  и протестанти ).

Пее "поляшката революционна песен "Полша не е загинала още" = анти-руска и про-турска политика на полските революционери (масони) Ложа "Али Коч".

Иван Николов Ведър (Разград)

(Ингилизинът = Яни Ингелз= Данаил Николов - 33 степен масон в английската ложа в Цариград "Oriental Lodge")

(С него са свързани членовете от русенската група на Обретенов - (Аспарух - Ради Иванов, Георги Икономов) и комитета "Каран" в Червена вода, Русенско. Те са били тайна турско-английска шпионска мрежа за разбиване на революционните мрежи на България и извършване на революция, която е антинародна (масонска) по характер, купена с кръвта на народа, който е мислел, че се бори за свобода (Левски, Кънчев, Ботев и загиналите от четата му, априлското въстание, всички бунтове, опити за въстания и кръвопролития са тяхно политическо дело. Ако не е била Руско- турската война, почти всички подлеци щяха да бъдат единствените управници на България. Но благодарение на Руско-търската война, като опълченци участвуват истинските борци на България и част от подлеците, но така страната има възможност да се окопити и да отстранява в процеса на изграждане някой от предателите на България. За жалост, те досега винаги надделяват, защото отстраняват и физически своите политически врагове.)

Михо Ингилизина, който знае какво става в "Англия и по света", разказва за "убийството на някой си лорд в Ирландия от хората на тайния ирландски патриотически комитет". Става дума за убийството на Ангел Кънчев от групата на Обретенов!

Ингилизинът  подхваща "песента на Ангел войвода, тогава модна народна песен в Хасковската каза"

На Ангел му е дотегнало от "гаджаля мръсни турчоля", става хайдутин, убеждава други хайдути да тръгнат с него и да не се плашат от "едри комари", после с един изстрел убива трима помаци, получава за награда 70 овни и ги продава в Стамбул.

( Ведър първо е хайдутин, убива, сменя името си, става мадон, вербува и други в масонство, получава награди с предателство и продажничество, предава сънародвиците си в Стамбулската ложа, а за да успее, дава пари на Раковски за легията в Белград, шпионира комитета на Левски, който не иска революция без подготовка и с чужди масони-шпиони (Ангел Кънчев се отказва от масонството и бива убит от тях), внедрява се в революционните кръгове и продължава с "какви ли не щеш турски маанета"- т.е. служи на какви ли не турски ложи и служби!!!

"Запя по английски обичната нему "Песен на матроса"(Ведър е натрапил за алиби легендата за служене на русите, но всъщност е шпионирал Русия за Англия!). Вечерта завършва с "Багдатски гюлистан" - (анти-исламист - арабите и турските масони са имали за цел да ликвидират исляма по английско внушение).

Ингилизина настоява за "черен терор" (черната полиция на Али паша) и бъдещо държавно управление според "ингилишката конституция" и по модела на "американските всевъзможни републики".

Мирчо Попов (Аспарух) - Ради Иванов? Тома Кързжиев? Никола Обретенов?

"възпитаник, храненик, ученик на ордена "Лазаристи", се надсмива над "религиозно-детската фантазия" на глупавите стражари, наричани от революционерите "папини" ("папин е турска дума за глупак")

не вярваше (тогава) в никакъв задгробен живот - не вярваше нито в християнския, нито в библейския, нито в мюсюлманския господ; а при това той беше певец в черковата [...]

Песнопоецът бай Иван

Подхваща за Ангел войвода, след това, по молба на Узунов, и за Индже войвода, а по-късно и за "хайдушката Агликина поляна".

Идеалистът Узунов (Костадин)

запя изниско малоруската песен "За рекой, за горой"..." Френски масон?

Възпитан в Омировата Илиада (влияе се от западната култура и хуманните идеи на запада, без да приема политическите им мерзости подмолни игри), не се гнуси от българската народна песня (български революционер); с особено благоволение слуша епопеята за балканските хайдути-хъшлаци. И сам понякогаш със сърдечна горещина запява епопеята за Чавдар войвода (по душа е като Ботев). Голям почитател е на Гарибалди и на Кошута (карбонар като Живков, Млада България); със същото почитание се отнася и към българските живи и покойни войводи. Узунов е за конституционна монархия:"българинът без цар не може, но и царския камшик [...] той не може да търпи".

В затвора "Берковски разпяваше по немски откъслеци от някои по-известни опери, а Узунов гръцки и руски мелодии" . Всеки се е домогвал до помощта на съответни "братя" от съответните ложи, които са били турци (масони).

"Любимият репертоар на Узунов включва: "Ты не пой, соловей, перед моим окном" (елегия Кольцова)...  Тук явно руският агент не е искал Узунов да се позовава или говори за връзките с Русия.

"По синим волнам океана" ("Зайдлица", волен превод от Лермонтова),... "Выхажу один я на дорогу", няколко казашки песни, няколко малоруски, особено "Доля моя" (Шевченко). Той (или може би и Левски? са били оставени без масонска закрила от страна на младо-русите. Всъщност Левски се отказва от тази защита нарочно. Той е видял трагедията в цялата и величина и вероятно не е искал да доживее падението на България в ръцете на българите-предатели. Затова последните му думи са, да го помним като Дякон Игнатий! Дали Хаджи Димитър не е разбрал целият театър на революционното ни движение, едва ли не направлявано от палачът - Мидхад паша?

"Безименният [Узунов] говореше на събеседниците си с езика на Жул Верна за чудесата на природата и за чудесиите на бъдещата усъвършенствана техника. " Българските масони-революционери са имали за идеал френското масонство.

Левски

"човек от народа", антимасон. Такива са и Хаджи Димитър и старите войводи. При пристигането си в Хасково, предрешеният като турчин Левски остава насаме с учениците. "Той ги разпита нещо по "закон божи" и накара някои от тях, по-възрастните, да напишат на черната дъска следните имена: Крум, Асен, Райна Княгиня, цар Иван Шишман, Антим I, български екзарх."

"Л. Каравелов, Ангел Кънчев, В. Левски, Ат. Узунов, Христо Ботев и следующите след тях апостоли на българската свобода по чувства и по мисли бяха сенсимонисти (социалисти)."

Али бей и турските масони, в една ложа с български "революционери"

"не вярваше нито в Мохамеда, нито в Христа, ни в Буда, нито в бога на Библията, а вярваше в някакви си непроменливи закони на природата". Този Али бей е странна фигура - син на богат хасковски чифликчия, съученик и близък приятел на роденият в Пловдив Али Сулеви, "главата" на турската партия, която се бори за конституционно управление; "тайният инспиратор" пък е Мидхат паша.

Али бей е отворил турско читалище (Ложа) в Хасково (Русе)и се е записал за член на българското.

Приятел е на "Берковски" и "Аспарух", посещава ги в затвора и се опитва да облекчи съдбата им. (Обретенов е освободен по този начин)

Народа (не-масони) срещу елита -масони !!

"Каква разлика между тъмната народна маса и нейната шепа интелигенция, между бащите и синовете!..."

А ние казваме: Каква разлика между Христос и Антихриста!