|
|
НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ И НЕГОВИТЕ
Борци за "Социална и расова хигиена"
"Историята показа коя е Тиховата фамилия"
Кълнове
"Често обществото се удивлява, че известни общественици и държавни деятели бързо и съвършено необосновано на вид меняват своите позиции... Въпросните деятели, като членове на масонски ложи, обикновено получават внушения и директиви от съответната ложа и се подчиняват на нейната дисциплина, в разрез с интересите на народа и страната...
Масонските ложи са чужди шпионски и предателски агентури. Те са опасни за свободата и независимостта на нашия народ и нашата страна... В услуга на масонските ложи са много дружества и интернационални съюзи, чийто брой възлиза на стотици."
Георги Димитров, 1946 г.
Русенската въздържателна ложа "Човещина" №14
Ложата е основана на 21 април 1924 г. в Русе. Тя е клон на Международния темплиерски орден на добрите храмовници (I.O.G.T.), който се намира в Цюрих, Швейцария. В края на 1906 г. цюрихският професор-ентиморог и общественик Д-р Огюст Форел, автор на книгата "Половия въпрос" и основател на световното движение за трезвеност, борба с алкохолизма и проституцията, посвещава в Швейцария българския професор Александър Теодоров-Балан за делегат на ордена, който е пренесен и в България.
От оскъдните, неунищожени документи, с които разполага Русенския държавен архив, може да се съди за истинските цели и дейност на ложата. Запазена е една част от документацията - учредителен протокол, устав, протокол от общо годишно избирателно събрание и молба- заявление за признаването му от Русенския окръжен съд за юредическа личност от 1934 г.
Ложата е наредена и действува по строго регламентиран принцип, заимствуван от ложата-майка (Главната ложа в Цюрих), била е приета от Международния върховен орден и е усвоила масонската символика и идеология. На учредителното заседание присъствувал и представител на ложата-майка. На редовния й печат стоял девиза "Вярноост, трезвеност, истина". Преследвала общо-хуманни идеали за
"Социална и расова хигиена".
Членовете и са били въведени според масонския обред във втора символическа степен - другар. Спазена е процедурата на братството за основаването й като основна организационна единица. Тя е съвършена (права) работилница, в нея имало повече от двама другари и трима майстори. Затова тя била компетентна да посвещава, т.е. да приема нови членове. Спазвала се обредната секретност, строго се пазела тайната, занятията били неприкосновени за външни лица, които не знаели паролата, сменяща се на всеки три месеца. В архива се пазят имената на членовете й през годините.
През 1951 г. (?) ложата била закрита (приспана), в очакване на по- добри времена, когато би било възможно да извършва "хуманната си политически неутрална дейност".
Естествено, сановниците (основатели) трябвало да бъдат "почтени граждани с добра репутация и пълни въздължатели", като
добрия темплиер и борец за социална и расова хигиена от 1924 до 1945 г.
Никола Просеничков
Съпруг на внучката на баба Тонка Обретенова, дъщерята на Никола Обретенов, Тонка Обретенова-Просеничкова, също член на ложата. Дългогодишният директор на Русенската мъжка гимназия "Княз Борис", посветен немски масон, член и основател на профашистката ложа "Човещина №14" в Русе от 1924 г., е роден в Лясковец през 1876 г.
Учителствува в Лясковец, Оряхово, Търново, Силистра. Бил е училищен инспектор във Видинско, Плевенско, Скопско учебно окръжие, директор в Т. Пазарджик, Варна и Русе. Работил е като редактор и сътрудник на списание "Двадесети век", "Учител", "Нашето семейство", "Борба с алкохолизма" и вестник "Учителска пробуда". Основател е на Оряховското туристическо дружество, Търновското дружество на класните учители, инициатор е на Плевенската педагогическа конференция от 1914 г., лектор, сказчик, активен член на масонското дружество "Червен кръст", Ученическото въздържателно дружество "Трезвеност", Християнското православно (?) дружество, Туристическото дружество "Дунав", Дружество "Юнак"(??), активен член на читалище "Св. Георги" (днешно "Ангел Кънчев"(!?).
Завършва философия и педагогика в Йена, Германия. Убит след присъда от Народния съд през 1945 г. за шпионска и антинародна дейност. Ложата е била свързана с бюрото на Д-р Делиус в България, за което е чудно, че живите роднини на Никола Обретенов не са знаели, въпреки службата в МВР и близостта с Тодор Живков. Иначе едва ли биха имали дързостта да публикуват недоумението си във връзка с присъдата. Разбира се, смъртната присъда, в името на каквото и да било, е най- скверното дело, независимо от кого се издава и изпълнява.
