|
|
НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ ЗА СВОИТЕ
"Историята ще покаже - коя е Тиховата фамилия"
Писмото, оставено с цел да се осигури пенсията на Тонка и се спести трудът на историците, когато пишат одите си, за да не търсят на други места, а да "пият вода от извора, чистия, ненапития..." Писмото съществува и в чернова, за да не се загуби случайно оригиналът. Предадено е , както му е редът, в Националния архив за поколенията, на които трябва да се каже коя е тиховата фамилия. Малко дългичко, но трябва да има за всичко и за всички, за да ронят сълзи глупците и да пишат невежите братя по дух и дела:
"Баба Тонка - майка на безстрашието"
Сумира националната идея на безстрашието — без сълзи пред гроба на България!
Не защото може да понесе и да не си пуска косите, разплакана от дадените жертви, а защото е въплътеният образ на нашата смелост да се поднасят жертвите!
Баба Тонка прави гробница, от която се възкръсва; прави възкресение, защото когато тази велика майка ражда децата си, вместо да ги носи на кръщение, води ги на опело — на реквиема на българската история и трагична съдба. Там ги кръщава с безпощадността на бeзcтрашието си — чака ви смърт за свобода! Майката, разбира се, никога не може да иска смърт, тя не може да въстане срещу себе си, защото е утробното начало на живота. Но майката на България — Баба Тонка, има куража да живее за свобода! И тя точно на това учи тези, които ражда, и онези, които подслонява.
Утробната тайна на майката — онази родилна сила, която дарява безконечно синове на България, заслужава най-голямата почит! И неслучайно поетът казва: "Какви е чеда раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка..." Но едва ли някой може да характеризира тайната на Мировата майка и едва ли би лишил майката на един народ от нейната Мирова присъственост — когато ражда такива синове, които мрат за отечество и които богатеят Небето с чистота и жертви! "Боже, пази!
Но ето и писмото-паметник на подлостта:
1876, 1. 22, Гюргево
Мили мамо, брате и сестри,
Аз ви вече оставам и тръгвам днес за Букурещ, а оттам задето вече е рекъл бог. Недейте тъжи, недейте плачи, а особено ти, стара майко, но, напротив, се радвайте, че имате такъв брат, и ти мамо, че си раждала такива синове, които днес отиват да се борят за свободата си, за живота си и за народността си.
Но както и да е, аз отивам вече и вий трябва да бъдете весели, като пролетен замбак, а тази тайна вие трябва да я държите дотогава, додето аз сполуча или умра. Никой не трябва да знае къде отивам аз и кога тръгвам, а за да се избавите от хорското любопитство за мене, вий кажете, че съм заминал за в Чехия. Жал ми е, че не можах да се срещна с приятели (!?!) (с) които трябваше да се разговоря нещо за някои важни работи, но нищо за него.
Георги и други някои остават тука за няколко дена. Ако би да дойде някой, ще се споразумее с тях за всичко, т.е. по народните ни работи.
А ти, мамо, недей престава никога от да се трудиш за народа си, не се страхувайте от нищо и от никого. Само това, че гледайте колкото се може по-предпазливо да работите и тогаз вий ще сполучите във всичко. Никому не отказвайте помощта си само ако е препоръчан от някой ваш познат приятел, т.е. вий ще помагате с такова, с каквото ви допущат силите, дотогава, докато престанете да съществувате на този свят.
Вий давате лептата си сега, а народът ще ви я върне след векове. Но работене от работене има разлика, затова вий винаги трябва да гледате да останете
честни(!?!) пред народа си и пред вас си. Време ще е и
за всичко ще се дири сметка. Бъдете с всекиго добър обичливи, а с лошавите - мъстителни(!!!).
Сега, мамо, всичко на вас остава да мислите. Пет сина имахте, двама отидоха в 1867 г. и си отмъстиха, доколкото можаха, ето и днес (1876 г.) . отиват и другите двама, за да отмъстят и те, доколкото могат.
А ти, мамо, оставаш там с две дъщери и един син, които ще ти бъдат в старост подпорка, а засега, додето вий сте здрави, трябва да работите. Вий сте за сега в къщи баща, вий майка и всичко на вас гледа. Гледайте внимателно как отиват работите и по тях се водете(!!!!!)
Работи за народа си, но и домашните си не забравяй(!!!!) Народите след смъртта оценяват своите народни борци. За слава никога не гледате, а за чест и правда - то е най-святото нещо на този свят(!?!).
И тъй, мамо, сбогом и ви целувам и обичливите си сестри Пена и Сийка и трудолюбивия си брата Танаса. Ако нещо съм..."
"Майка ми, Тонка" - най-голямата и храбра наша революционерка баба Тонка (1?1)
Родена в Русе от родители "доста заможни", които я учели да се отсрамва пред гости, за да стане снаха в богата къща.
Тя се оженва за Тихо Обретенов, който минавал по онова време за един от първите търговци в центъра на Дунавската област - Русчук.
Ходила на училище само три дни, през които "будната българка с природен ум" научила да пише една буква.
Затова пък знаела много добре турски.
Може би заради това елитната българска гимназия в Русе носи нейното име.
За свободното й държание момците се заканили да намажатпортите й с катран - "най-голям срам и позор за една мома" по онова време. За да им върне, тя се облякла в сейменски дрехи, които баща й, дядо Тончо, взел от приятеля си, субашата, заедно с пищови и ятагани (!?). Въоръжена до зъби, тя се появила на една седянка и сплашила момците. Любимият израз на "будната българка с природен ум": "Не го бива ни за хаджи Яковото лайно."
"Заловиха ученици заради владиката Синесий. От страна на жените говорила майка ми баба Тонка, която знаеше отлично турски.
Най-сетне пашата пуснал учениците, които заедно с майките тръгнали из улиците, като пеели на турски език химни за дългоденствието на султана."
"Хората Ви мразили, приятелите ми бягали от Вас, и то -нищо!" из любезно писмо на Никола Обретенов до майка му, която не можела да чете. (октомври 1875 г.)
Шакир бей, турски офицер, помощник-градски комендант, който живеел със семейството си в къщата на Обретенови (!?!), казал на Тодорка Обретенова: Бабо, при Свищов минали хаирсъзи (разбойници), между които били и твоите синове. Единият от тях бил убит, а Ангел бил уловен жив и щели да го докарат тук да го бесят.
- Ефендим, те не са мои синове. Ако бяха мои, щяха да бъдат с мене, а не да се събират с хаирсъзи и да стават като тях."
В затвора при Ангел:
"Колко пъти съм ти казвал(?) да се не събираш с хаирсъзи, че и ти ще станеш като тях? Как ти посмя да станеш царски душманин? Нали знаеш, че българинът е роден вечно да бъде роб?"
"Машала, бабо!"
"Другарите на брата ми Ангела, с които той отиде в Гюргево, бяха избити или избесени. Техните майки мислеха, че майка ми баба Тонка е причината за тяхното нещастие и от голямата жестокост, която имаха, не само говореха всевъзможни оскърбителни думи против нея, но идваха у дома да се карат и да я наричат магоьосница. С магиите си тя била накарала синовете им да станат комити и да бъдат избити, а нейният син да остане жив..."
В Русе през 1996 г. са открили фондация "Баба Тонка" за: "Да издирва деца сираци, както и талантливи деца, изпаднали в социална изолация; да издирва даровити деца от социално слаби семейства; да създава условия за развитие на тези деца."
Самата Тонка Обретенова, по думите на собствения й син Никола, изгонва сестрата на Ангел Кънчев през зимата на улицата... Знае се, че след трагичното убийство на Ангел цулото семейство, особено сестрите му, са в най-тежкото състояние на духа, което може човек да си представи... Говори се, също, че сестра му "се е упомрачила и тръгнала по лек път..."
Какво още ще се открие в Русе? Гимназия има, фондация има, музей има, а... Църква на нейно име? Кой ли ще изпише иконите? Някой роднина?
"Баща ми и майка ми бяха под тежко робство"...
"Баща ми, чорбаджи Тихо..."
Добил титлата чорбаджи, Тихо, един от първите русенски търговци, имал
два дюкяна в Сакча
и един - в Русе,
много овце, и освен с
животновъдство и земеделие, отглеждане на
буби и
търговия с Италия, Румъния и Турция,
абаджилък и
училищно посредничество, семейството имало
доходи от многото лозя,
търговията с вино и ракия,
сирене и др. Тихо чорбаджи
успял да купи къщата на Курт бей, който събирал данъците в Русе. Къщата се намирала в махалата Бахче, вътре в крепостта. Събирал и наем от Шекир бей, който живеел у тях. Той
притежавал и своя къща.
Къща имали и от родителите на Тонка.Бащата бил отровен при отчитането на някакви сметки - дали не комитетски, през 1869 г.?
"Баща ми и майка ми бяха под тежко робство"...
"... живееха охолно"... Поради което бащата влязъл в комитетана Раковски през 1861 г.
Никола Обретенов пише, че Войводов и Павлович били извикани от Сърбия от комитета в Румъния да събират доброволци за легията в Белград. Те срещнали в Браила турския шпионин Величко Симеонов от Шумен, на когото разказали защо обикалят Влашко. Според Обретенов този именно Величко предал и Ангел Кънчев. Когато Войводов и Цвятков тръгнали с парахода от Браила (!?!) за Белград за откриването на легията (!?!) по поръчение на комитета в Румъния (!?!), Величко шпионинът отишъл в Мачин (!?!) да съобщи на Мидхат паша, че двама агенти на комитета в Букурещ пътуват с парахода "Германия".
От тази лъжа става ясно, че някой е предал двамата революционери от Гюргево, и че този някой много добре е осведомил русенския валия за целта на двамата - а именно прехвърляне на чета за въстание в България. Твърде близко е до ума да се сетим кой е бил този предател - Обретенов много добре е знаел и през 1867 г., и когато е писал спомените си, от къде и защо са тръгнали двамата въстаници. Та нали по същото време са се въртели с цялото си семейство около хъшовете в Румъния! Сам пише, че в това време брат му Петър, изпратен в Галац(!?!) и Браила(!?!) от баща му(!?!) за стока за дюканът им в Сакча, се изгубил и не се върнал, а след време Никола получил от Белград портрет в легионерска униформа. Писмото донесъл турския шпионин Стефан Цонаков (!?!). Остава да проверим - дали униформата не е била откраднатата униформа на Никола Войводов и да видим къде е правена снимката и кога!!!
"Брат ми Ангел"
Преди да постъпи в четата на Стефан Караджа, Ангел Обретенов, заедно със Стефан Билчев (Мешо - Попа) и Илия Линков от Свищов образували кръжок, в който решили да отидат и огледат Балкана. Заминали за Габровския манастир, после в Троянския и Рилския манастир. Не е ясно как и с кого са се запознавали, но като се върнали, свързали се със Стефан Караджа и поискали да се включат в четата му. Караджата ги повикал при себе си в Гюргево.
В четата на Хаджи Димитър, която минала по същите места, още в началото
те изостават от другите, уж случайно, и само след ден четата била отровена, нападната от турска потеря и избита.
Групата им случайно, докато се въртели из Балкана да търсят въстаниците, попаднала на овчаря, където четата била отровена (с хапове?).
(26 януари 1876 г.
Георги Обретенов до Петрана:
"Дето ви пратих хаповете (!?!), тях да ги държите, доде дойде човек да ги вземе. Те са осем кутии, 400 танета хапчета. И още ще ви пратим две кутии със сто хапа и други две кутии от тенеке по 50 - правят 100 хапа за охтика.")
Христо Македонски:
"Гледаме - няма всичките момчета.
Почакахме малко, повърнахме се малко назад, подсвирнахме с уста, но никой не се обади. Изгубени бяха всичко 14 души, между които имаше и ранени. В числото на изгубените влизаше и Зааралията.
... без да чакаме повече то 5-10 минути изгубените, тръгнахме без тях. Ние останахме, значи, тогава всичко 44 души."
Според Марин Нейков от Свищов, 14-те четници се отделили от четата, защото едно от момчетата се навело да си завърже цървулите. Когато потеглили отново, четата била отминала в тъмнината.
Това потвърдили пред З. Стоянов Ангел Обретенов и другарите му.
Ангел бил пленен от турците и заточен "завинаги" в азиатската крепост Сен Жан д’Акр заради революционна дейност.
Истината е, че Ангел е заточен и не е освободен с другите, защото е съден за криминални престъпления, а не по политически причини. .
"Брат ми Петър"
"Брат ми Петър ми даде един сребърен часовник и едно зимно палто, да ги прибера у дома, докато се върне."
убит като "участник" в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата
"Брат ми Георги"
"Сестра ми Петрана" -
шивачка-професионалистка на знамена? възглавници? юргани? "
1 знаме. За чета "х".
Писмо на читлище "Зора" - Русе - 158 бр.
Русе 23. Апр. 1874.
Почтенний редакторе на "Левант Таймс"
Молиме ви, имайте добрината да обнародвате благодарността ни къмто Госпожица Петрана Т. Обретенова, която благоволи да подари на Читалището в Руссе една възглавница, украсена със шев и която нейна милост сама изработила.
С почитание за Настоятелството /ние. Юрдан Симеонов
писаря Н. П. Недялкович2 знаме - за чета "у"
18 септември 1875 г.
"През 1875 г. ...стана нужда да се приготви байрак за тая чета..., а сестра ми Петрана с комитетския член Т. Чунчулов,...го ушиха. ...Това знаме,...изпратих в Червена вода, гдето на 17 септември е било осветено... ..аз го изисках с писмо за майка си от 24 октомври 1875 г., когато заседавахме в Гюргево и решавахме дигането на Априлското въстание през 1876 г. На 22 декември 1875 г. пиша отГюргево до Т. Чунчулов (Легиона): "Кажете на Лазар да не постъпва тъй магарешки за байрака..." С писмо от 14 януари 1876 г.: "Приех всичко, което ми пратиха вчера, също и юргана..."
3 знаме - за чета "z"
17 януари 1876 г.
Писмо на Георги Обретенов до Петрана
"Приех писъмцето ви и много се зарадвахме с Иконома (Георги Икономов?), като чухме, че брат му (Иван?) се разговорил за юргана (?=Възглавница=?пристилка?=Знаме!?!).
Много добре ще стане (?), но ще ви моля по-скоро да го изкарате...
И друго ще ви мола: тайна да държите много строго и да си приготвите "пексимет" (Сухар?!?) по малко, до марта да е готов(!?!).
"Сестра ми Анастасия"
"Колчо! Много здраве от мене до тебе. Пенче ле Кардашчим. Пращаме на Ангела шаек 15 ар. и два чифта чорапи.
"Записките" Захария мислеше да издаде на един том,
за да може нещо да капне,
но няма да бъде. Трябва да се издадат на два тома и пак може
да капне някоя пара,
защото нищо и никакви книги виждам с такава цена, а защо не за тая, която има такъв гладък език и грамадни фактове.
Хайде, дано ударим кьоравото,
да не излезе трудът на Захария напразно.
Да можем си купи баре една къща, да не ходим на кирия.
Преглеждам "Записките": скоро ще ти пратим първий том. Захария чака сведения от Стамболова.
Книжките ти се продадоха; да имаше още.
Получихме сведенията от тебе за Червена вода, писмото на Тонев (Велиан Тонев- Васил Друмев?!?) и пр. Ний за сега сме добре - Само че много скъпо и не ми се иска тука да живея. Да видим напролет де ще идем.
На Захария не му се иска да дойде в Русе. Може, ако се поправи - добре - инак да седи гладен не е наклонен, каза той. Поздрави сичките. Петрана останала в Ряхово. Сестра Стоянова, Пловдив, 20 септември 1883 г.
Писмото до министерството, което ми пращаш, до кое Министерство? До Влашкото или Сръбското? Защо не пишеш?
Парго (Захари Стоянов б.м.)
"Зет ми Захари"
За "смъртните врагове - поробители"
Ибрахим паша в Силистра бил "много справедлив". "Мидхад паша беше тактичен и умен човек, всичко правеше за да заздрави турската империя. ..."откри в българските махали шантани".
"Аянинът, който беше приятел на баща ми, казал че най-добре ще стори да ме махне от Сакча, понеже се заканвали да ме убият."
Ахмет паша в Русе: "Аз бях ученик и заедно с всички пеехметурски песни за благоденствието на султана."
Кримската война
... Нашата къща бе болница и бяха довели един турски офицер, ранен в двата крака."
Без коментар
"Свидетели"
1. - "Когато отсякоха главата на един от разбойниците при Кушпазовото кафене, присъствувах и аз."
2. - "Веднага обесиха Атанас Боздугански...Той умря мъченическина бесилката, на която
3. - през 1867 г. обесиха въстаниците от Тотьовата чета."
4. - "Димитър Момчилов обесиха на Ун мегдан..."
5. - "На другия ден, 17 юри, обесиха и другите четирима зуши..."
6. - "Обесването на Петър Кънчев и сега е пред очите ми."
7. - "На обесването на Караджата бяхме свидетели не само аз и майка ми...Поп Иван Коев...извика майка ми...да вземе мъченика като свой син и се постарае да бъде погребан по човешки. Вестник "Дунав" никъде не казва къде и как е умрял Караджата..."
(Ст. Попов във в. "Дунав" (No 299, 4.VII.1968): "...в затворническата болница ...местната власт повика благовейного свещеника Христя, за да го изповяда... наказанито му се беше отложило след пълното му оздравяване. Обаче мъките и болките на раните му, като усилиха още повече, той попадна и в болестта називаема тетанос, щото миналата сряда (Н.Ф. - 31.VII.1868) през нощта умре от своята си смърт и на утринта се повика пак свещеника, които го погреба според християнските обичаи; а защото тялом беше съвсем отслабнал, той, без да мине на губилищното място (Н.Ф. - бесилката), отгдето минаха другарите му и отдоха в смъртния дом, напряко (кестреме) отиде през друг един път"...
8. - Случката с Никола Войводов и Павлович в парахода "Германия": свидетел е отново Никола Обретенов, който като младо момче, можел да се увира между навалицата и вървял след каруцата, влязъл в двора на валелика и изчакал, докато валията изпрати със същата каруца ранения Никола в болницата. Брат му Ангел, ако не е леел куршуми, не е правил военни упражнения и не е пеел в момента революционни песни в зимника у Тонкини, където живеел помощник-градският комендант, почти сигурно също е бил на пристанището в Русе..)
И така - Никола Обретенов, между 15-тата си и 18-тата си година, присъствува на 8 екзекуции на повече от 15 души (отсичане на глава, обесване...). Сам по-късно отсича главата (поне) на Христо Ботев, след като е стрелял (поне един път и убил безсмъртния ни сънародник).
Защо?
Психопат? Наследствена патологична извратеност?
Случаят е за криминалисти и психиатри. Историците не са впечатлени.
Народът поднася венци и именува улици, издига паметници и пантеони. Ако имаше тленни останки от Ботев, сигурно щеше да "почива" в същия пантеон.
А дали няма някъде ритуален череп в някой масонска работилница, с който да пият майстори за здравето на войводата? Стефан Караджа се е радвал на подобно зверство. Защо не и Ботев, и Кънчев? Левски????
За Никифор се знае.
