Документи
Най-вдъхновеният пропагандатор
за Демократска Република
Главни дати в живота му
| 1850
г. |
роден
в Трявна |
| 1860
г. |
преселва
се в Русе |
| 1861
г. |
учи
във Варошкото уч. при П. К. Арнаудов |
| 1866
г. |
член
на читалище "Зора" при Драган Цанков |
| 1865
- 1866 г. |
отличник
на Болградската гимназия |
| 1866|67
- 1869 г. |
учи
в Белградската артилерийска школа |
| март-април
1868 |
Въведен
в масонство в Белград? Срещи с Левски |
| 05.12.1869
г. |
чин
поднаредник и първо офицерско звание |
| 1869
г. |
легист
в Белград при капитан Драгошевич |
| 1870
г. |
връща
се през Турну Мъгуреле в Русе |
| есента
на 1870 г. |
чрез
Мидхат паша в Табор учи агрономство |
| 1871
г. |
член
на ч-ще "Постоянство" в Табор, изнася сказки |
| 01.07.
- 13.08.1871 |
Белград |
| 16.08.1871 |
Турну
Мъгуреле |
| 09.06.1871 |
Левски
и Кънчев в Елена - среща със Сава Кършовски |
| 17.08.
- 25.08.1871 |
Русе |
| 27.08.1871 |
Ловеч |
| от
края на септ. 1871 |
Карлово,
Хисар - обикаля с Левски и Общи - заместник |
| октомври 1871 |
Кънчев
приел част от архива на Левски с писма от Галац |
| 11.11.1871 |
Трявна
- с Левски - "комитет-читалище Тудолюбие" |
| 11.01.1872 |
Русе |
| 12.02.1872 |
Русе |
| 03.03.1872 |
Русе |
Ангел
Кънчев Ангелов, син на Кънчо Ангелов,
е роден на
11
ноември 1850 г. в Трявна.
Баща му
е от колибите Околиите,
Тревненско, от
бедното
семейство
на поп
Никола,
който се
изселил в Трявна.
Кънчо
Ангелов взема участие в четата
на капитан дядо Никола.
Майката
на Ангел, Гана Пандурска, е сестра на Недялко
Пандурски, емигрант в Румъния, приятел на Христо
Ботев.
Детските
си и ученически години Ангел прекарва в Трявна,
ученик
е на П. Р. Славейков, който е
възхитен от неговата
интелигентност. Дюлгерлъка на баща му не вървял и
семейството
се установява в
Русе през 1860 г.
В Русе
учителят
му Петър К. Арнаудов забелязва
изключителния
ум на Ангел.
Поради будността и благородния
му
характер
той
е избран от Драган Цанков
за стипендиант в
Болградската
гимназия (1866 г.).
Завършил
с успех през 1867 г.,
той се прибира в Русе,
но
минавайки
през Букурещ и Гюргево
научава от Димитър
Горов,
че
в Белград има военно
училище, което подготвя
офицерски
кадри за бъдещата
българска армия.
През 1867 г. Кънчев
заминава
за Белград и се записва в Артилерийската
школа.
В Белград
той влиза във връзка с Левски,
Панаьот Хитов,
Димитър
Общи и Любен Каравелов.
През 1868 г. пише
възванието
"Към българите" в "Дунавска зора".
19 век,
времето на национално-освободителните движения, е
и период на заблудата, че чрез масонството и тайните
съзаклятия
народите са в състояние да променят съдбите на
нациите.
Най-преданите
патриоти се подлъгват по тази
илюзия, поддържана от западните правителства и погубват
живота
си, лишавайки страната си от бъдеще. Оцеляват и
запазват
позиции
в бъдещото управление само онези, които
продават съвестта си и довеждат
страните си до все нови и
нови
бъдещи катастрофи. Някъде
се пише, че Ангел е станал
масон в Букурещ през
1864 г.,
но едно от
условията за приемане
в
ложа е навършването
на 18 (21) години., така че Кънчев
не е
бил приет
преди 1868 г. През 1864 г.
е бил дете на 14 години.
Най- вероятно
приемането
му в ложа е станало след
навършването
му
на пълнолетие, т.е.
след 11 ноември
1868 г. На една
от снимките,
достигнали до
нас, той е с униформа,
на която ясно личи
шестолъчната звезда - знак на масоните. Снимката явно е правена
след
приемането му в "братството".
През декември
1869 г. Ангел Кънчев напуска школата и се връща
в Русе,
а през 1870 г. е изпратен в Табор, Чехия, в земеделското
училище,
за да поеме ръководството на Образцов чифлик след
завършването
му. Сигурно е, че по това време вече е бил масон.
Някой
смятат, че е бил приет в ложата на Мидхат паша в Русе,
в
която членували Иван Чорапчиев
и Петър Златев. Дори и да
е приел
подобно членство, младият Кънчев е пренадлежал по
сърце и дух на
българската кауза - той винаги е бил славянофил,
русофил
и най- вече
- българин, като Левски.
Без да
завърши, той се включва в революционното движение и
става
заместник на Левски в България. Ако клетвата му пред
Левски
и ВРЦК
е имала по-дълбоко значение за младия
революционер,
може да се обясни
от къде идва предателството,
последвало
от нарушаването на
другата клетва - масонската,
което се наказва със смърт.
Учредител на разградския Б.М.Р.Ц.К.
"Искра"
Левски дава на Кънчев бланки и разписки
под точен брой
и номер, за да ги разпространява при образуването на
комитетите. Кънчев не оставя такива разписки в Русе,
а в Разград, където образува комитет.
Той лично учредява разградския Б.М.Р.Ц.К.
"Искра".
На бланката, издадена за този комитет, печатът е с лъвче,
което е с коронка и държи меч в дясната и кръст -
в лявата ръка. Надписът гласи: "Български централен комитет
в Българско".
Писмо на читалище "Зора" по повод
статия
във вестник "Дунав" за смъртта му
Русе, 2 априлий 1872 г.
Достопочтеннейшивие и родолюбивие господа,
Дописката, коята е поместена в 663-619
брой на вестник "Дунав" от 27 март 1872 г.
е със самото си написание общо въз целий български народ от една страна,
следователно петно и въз града ни, от друга, строго и неправилно ся
сили да
компрометира съгражданите ни. Тая, както и други подобни клеветнически
дописки,
защото извират от вечната завист на някои наши непримирими неприятели,
е скроена
със задни мисли, не за друга, но вероятно само да се даде място и време
за отмъщение,
освен това и да има подозирувание на всяко черковно и друго богоугодно
наше
обществено заведение. Членовете на родолюбивата ни община вярваме, че
са
разбрали много по-добре духът на речената дописка, която е земана от
грецкий
вестник "Висантис", разбирате какво семе иска да сее между народа ни
и
правителството ни. Последствие на това заявление от страната на в-к
"Дунав",
официалний лист на Дунавска област, читалищното настоятелство реши писмено
да съобщи на общината, като й яви същевременно да направи едно изложение,
да
стани и да се прати за обнародвание както във вестник "Дунав", тъй също
и в
българските и французки вестници осветление на публиката и за предпазувание
от всяко съмнение, което може да се допусни от правителството на страната.
Със съгласието на всичките членове и в
името на истинното уважение към
Императорското правителство, читалищното настоятелство умолява и всячески
иска
потребните и прилични постъпки в тия и други подобни случки от страна
на Общината
ни.
С приличните почести сме за всякога ваши
покорни.
За настоятелството
Председателят
