Тайната полиция на Австрия по следите на зидарите- съзаклятници в Белград. Внедряването на Пещенския шпионин д-р Левис в белградската ложа "Али Коч" на турците и християните от Европа и Турция

Нинезич цитира едно тайно писмо от средата на юли 1851 г. на д-р Левис, масон и преподавател в Пещенското индустриално училище, предназначено за сведение на земунския военен комендант Крайтнер. Генерал Крайнтнер е трябвало да прераде подробните сведения на барон Апел, комендант на ІІІ-та австрийска армия в Пеща, а той, от своя страна да ги предостави на военното министерство във Виена и на министъра на полицията, барон Кемпен.

Доклада на д-р Левис, прекарал дните от 10 до 15 юли 1851 г. в сръбската столица:

“В Белград съществува тайно сдружение, носещо името на свободните зидари, но неговите цели се различават от хуманитарната насоченост и тенденции на правото свободно зидарство. Работата на белградската ложа има политико- демократически характер и цели разрушаването на съществуващия ред. В нея членуват 204 души – турци, сърби и авантюристи от всички народности на континента, намиращи се в Белград. Между сърбите и турците се намират и няколко доста порядъчни личности и високо-поставени държавни чиновници – нещо повече: сегашният Велик везир в Цариград също е посветен в тази тяхна мистерия.”

Главното тайно събрание на ложата и начина на провеждането му

Левис съобщава още, че на 5 август 1951 г. щяло да се проведе в Белград Главното събрание на ложата, на което щели да присъствуват пратениците на всички филиални ложи. Той дава сведения и за начина, по който се провеждали тайните сбирки – нощем, с шестима турски пазачи на вратата, въоръжени до зъби. Всички членове били облечени с турско облекло. На една от сбирките, на които присъствували 40 члена, всички с турски дрехи, (с изключение на неговия референт, който бил с френско облекло), присъствували и няколко туркини.

Имената на главните членове на ложата и длъжностите им

Старейшина на ложата бил Мехмед Саид паша, турчин, който се ползувал с голямо уважение както сред белградското население, така и пред белградския паша, който, както предполагал Левис, също бил член на ложата.Той със сигурност успял да установи, че неговият преводач, Ахмед ефенди, бил редовен член. Белградската ложа “Али Коч” имала един турски и един християнски секретар – проф. Шулц. От по-главните масони той споменава Тома Вучич Перишич, (един полски богаташ, прикриващ се под псевдонима “Моро”), капитан Зах, (родом от Морава), директор на сръбската кадетска школа, (където, наред с другите българи, е бил и Ангел Кънчев), Душе, председателят на полския комитет, в който всички членове били и свободни зидари, граф Тишкиевич, професор Шарл Арен, съпруг на чехкинята Вилхемина Воф Арен, гувернантка на княжевските деца и др.

Раковски е поддържал връзка и с Белградската ложа. Той съдействува на Стоил Попов и Йосиф Дайнелов за образуването на българска ложа "Тайната дружина на верните приятели" в Цариград. (Русенският вилаетски в-к “Дунав” станал орган на вилаета на 3 март 1865 г. и излизал на турски и български език, а българският му главен редактор бил Стоил Попов.)

Политическите цели на ложа "Али Коч" в Белград

В донесението си Левис прави анализ на целите, които си поставяли от една страна турците, а от друга – представителите на различните християнски народи. Турците целяли връщането на еничарската власт, а християните имали за цел републиканско управление в страните си. Това противоречие удивлявало автора на писмото: побратимяването на идеята за връщането на старото управление с една екстремно напредничава политическа цел – република! Неговото тълкувание е, че общото, което ги свързвало, е че и двата идеала били осъществими единствено по пътя на революцията.

Връзките на масоните с революционните комитети в света

Затова ложата поддържала непосредсвен контакт с всички революционни комитети по целия свят. Писмената връзка се осъществявала малко по пощата, но главно със специални пратеници, предимно турци, или преоблечени като турци унгарци, които пътували от Белград през цяла Австрия и отивали и по-нататък. В пограничните райони пристигали унгарци, преоблечени като пътуващи дервиши, вземали преписката и заминавали по другите страни. Писмата по пощата били предназначени за Тома Вучич Перишич - “Моро”, но адресирани до Никола Шопович или Шлезингер. Тъй като писмата, които идвали от Виена в Белград, пристигали в общ пакет, в Земун пакетът дори не се отварял, а веднага се изпращал за Белград, затова земунските пощенски власти не можели да контролират тези писма.

Левис приема шпионската си мисия

Генерал Крайтнер е добавил към писмото на Левис коментар, в който е написал, че Левис е бил приет в ложата в Белград и е получил членска масонска карта на турски език, която му давала достъп до заседанията и тайните на революционните комитети в света. Той бил разговарял с Левис по този въпрос, но Левис се съгласил при условие, че ще получи постоянно преподавателскомясто и голямо парично възнаграждение поради опасния характер на бъдещата му мисия на шпионин. Само при тези условия той щял да се върне в Белград до 5 август 1851 г, за да присъствува на годишното събрание на ложата (с пратениците от България б.м). На белградските масони той щял да се представил като учител по чужди езици, а щял да живее или в Белград или в Земун.

Други шпионски канали на Австрия

Австрийските власти събират сведения за белградската ложа и по други канали. Австрийският консул в Белград, Радосавлиевич, прави донесение на 15 юли 1851 г. до министъра на вътрешните работи Шварценберг, в което съобщава за мисията на Левис. Между другото той пише, че е получил сведения за откриването на ложата още през 1850 г. и че Мехмед Саид паша е много предан на княз Милош. Ложата поддържала тесни контакти и с ложата в Пеща, а целта й била смъкването на властта в Белград.

Генерал Апел в писмото си от 7 септември 1851 г. до министър Кемпен пише, че ложата освен общите масонски знаци имала и свои, специални знаци за разпознаване. Тя поддържала връзка с Великата национална ложа на Париж, имала 204 члена, главно дребни турски занаятчии, но в нея членували трима французи, двама немци и четирима сърби. Немската преписка водел масонът Шолц, а турската, френската и унгарската – Ахна ефенди.

От този момент австрийските власти получавали редовна информация за работата на ложата в Белград, но в архивите са запазени само датите, на които са завеждани рапортите. Изглежда информацията до министъра на полицията Кемпен е била противоречива, защото с писмо от 9 февруари 1855 г. до австрийския генерален консул той отново потърсил достоверна информация за работата на ложа “Али Коч”.

Други сведения

С писмо от 27 февруари 1855 г. консулът отговаря, че старейшина на ложата е Мехмед Саид Исмаил, който бил и Велик майстор на всички масонски ложи на територията на европейска Турция. Основоположник на масонството в Турция бил Али. Знакът на белградската ложа бил мраморна плоча с червени петна и двадесет издълбани ъгъла. Петната означавали кръвта на Али, който бил убит. Освен благотворителни, ложата преследвала и политически цели.

В Цариград, между членовете на ложата били и почти всички турски духовници и високопоставени лица, чийто протектор бил братът на султана. Рашид и Али паша били също членове на ложата.

Мехмед Саид паша

Почетен член на ложата в Лайпциг, старейшината на ложата Мехмед Саид паша бил на около 60 години и на свой съмишленик казал, че скоро от белгарската ложа ще произлезе такова събитие, което ще изненада и очуди целия свят. Той бил в добри отношения с масона от Пеща, Левис, който при посещението си преди три години съобщил, че в ложата били приети много политически бежанци и емигранти. През 1854 г. Исмаил бил няколко месеца във Виена и имал намерение да ходи в Лайпциг. Но тъй като говорел само турски и сръбски и не е намерил доверен преводач, са върнал в Белград. Чрез господин К., също масон, той искал да разбере дали граф Вестморкланд и лорд Редилайф били масони. Секретар на ложата по това време бил Яша Адем, а известието, че Ахмед ефенди, преводачът на пашата, бил масон, не било верно.

.