|
|
"Дайте ми факти, и аз съм готов да изоблича сам себе си.
Каравелов
Скандалът с дописниците на Каравелов от Русе
През есента на 1870 г. Каравелов публикува дописка във вестника си "Свобода", подписана с
псевдонима "Н". (Псевдоним и на Никола Обретенов.) Тя била от Русе. Дописката цели да бъде
оклеветен Георги Живков, представен на читателите като турски шпионин. Възможно е Стоян Пенев,
също русенец, да е знаел кои са авторите. Дописката не остава без последици - разразява се
полемика, която води почти до разцепление в комитета. Между защиниците на Живков се подписва
и някой с инициалите А.К. Освен Антон Кисяков, този псевдоним пасва и за Ангел Кънчев, който,
макар и в Табор, чете "Свобода" и пише във вестника.Каравелов отстранява бившия редактор на вестник тъпан Иван Мънзов с интрига, скарва се с много
от членовете на БРЦК и се заканва, че докато е жив, няма да остави на мира онези, които "искали да
го премахнат от пътя си". Стоян Пенев, новият му словослагател, е убит. По-късно, когато Левски
почти осъществява намерението си да издава чисто български вестник с главен редактор - поп Кръстьо,
Каравелов не забравя за "обидата" и публикува дописката, която увековечава попа от Ловеч като
предател на Левски.Разбира се, интригите и действията на Каравелов водят до спирането на вестника от май до октомври
1871 г. и той заминава временно за Белград.Стефан Стамболов
"ЗНАЕТЕ ЛИ КОЙ СЪМ АЗ?"
Народен бях, дорде бях гол
и нямах хляб да ям;
за народа си бях готов
и живота си да дам.Народен бях, дорде имах
аз нужда от народа;
цели пет години крещях
за чест и за свобода.Но видях аз - свободата
парички не печели;
сал кражбата у хората
лежи в меки постели.И видях аз, че всичкото
продава се с парици;
на почит са само онез -
богатите с жълтици.И заклех се пред себе си
парички да добия;
с дявола станах ортак,
мекере на Сърбия.Продавах аз народа си
за лъскави жълтички,
продавах аз брата си
за пустите парички.Ще каже някой, на тоз свят
че подлост съм направил
и юнаци без срам, без грях
на онзи свят отправил.Но... хвала ми! Спечелих си
две хиляди жълтички;
ще хванат те веч от сега
да се въдят самички.Ще стана аз човек почтен,
не ще съм вагабонтин
и аз ще да спусна корем
и пак ще съм "народен".Ще ми стискат ръчицата
нашите великаши;
"Пълна му е торбичката",
ще казват, "той е наши".И аз, честит, ще си купя
файтон с два бели хата,
ще се разхожда по Букурещ
в него мойта Ната!
