Ложи в България

Ложите в Русе:

В Кишиневската ложа «Овидий», Бесарабия, през 1820 г. бил посветен в масонство българският архимандрит Еврем, който се върнал в Русе и образувал първата русенска масонска ложа. (Ложата в Кишинев била основана от френския военен лекар Шулер, останал в Русия още от времето на Наполеон, който посветил много руснаци, гърци, евреи, българи и арменци. Пушкин също членувал в нея.)

През 1825 г. в Букурещ се създава масонското сдружение «Филхармонично общество». През 1856 г. - ложа "Дунавска звезда". През 1866 г. - ТБЦК.

Ложа "Зора"

Вероятно първата българска ложа в Русе е образувана след създаването на Българската община през февруари 1865 г., почти сигурно с пристигането на Драган Цанков, поканен от Свищов за учител в Русе на 10 октомври 1865 г. Знае се, че той е имал намерение да открие в Русе работилница още през1863 г., което предполага, че е имал степента "майстор". В нея първоначално със сигурност са влизали още председателя на общината Нил Изворов, х. Иванчо х. Величков Пенчевич, Стоил Попов, Иван Чорапчиев, Симеон Златев, Димитър х. Ганевич, х. Атанас х. Петкович, Хараламби Петков, Костаки Маринович, Костаки Динолов, Яким Попов. Общината се състояла от 11 души, между които и Добри Иванов, Цони Илиев, Трифон чорбаджи, Иван Наумов, Естатий Г. Цаневич и Енчо Драгнев. Андон Сяров бил член на румънската ложа "Дунавска звезда".

През декември 1865 г. Общината се събира, за да обсъди някои данъчни въпроси и за да основе в града читалище, вероятно, както по това време в масонската практика е било прието, за прикриване дейността на ложата. Решение било взето и за отделяне на класното от взаимното училище. Събранието решило да се поканят за учители Нестор Марков, Цани Гинчев , Христо Богоров и Димитър Енчев (за учител по френски език). Всички те имат отношение по-късно към народното движение, съратници са на Левски и са членове на читалището, а вероятно и на ложата. Към тях можем да прибавим и братя Георги и Никола Живкови, Иларион Драгостинов, Тома Кърджиев, Лука Нейчев, Манол Мартинов, Ангел Кънчев, Апостол Иванов, Ангел Иванов, Атанас Гарвалов. Поради членството на братята в различни ложи - турски, английски, френски, румънски, руски или австрийски, естествено е противоречията в "Зора" да са довели до раздори, изселвания, преследвания, уволнения и политически убийства. Така и станало.

Ложа "Али Коч"

Ясно е, че от 1847 г. в Русе е действала ложата "Али Коч". Тя организира бунтовете в Северна България през 1850 г. и имала много членове в Свищов, Видин, Русе, Лом, Разград и Шумен. С нейно участие е организирано

Българското въстание от 1850 г.

През късната пролет на 1850, като закъснял отзвук на събитията в централна Европа, в северозападна България се вдига въстание. Българските селяни повели въоръжена борба срещу феодалния гнет. Организаторите му се опитали да свържат борбата за премахването на робския труд и данъци с извоюването на политическа автономия за българите, но за това било още рано.

След потушаването на унгарската революция няколко хиляди революционери започнали да пристигат от 21 август 1849 г. във Видин, тогава укрепен турски град с гарнизон. Във Видин дошли почти хиляда поляци, няколко стотин италианци, и около сто германци. Сред революционерите били Лайош Кошут, Йозеф Бем и други унгарски и полски генерали. На 30 октомври те започнали да се разсредоточват из другите укрепени градове, главно в Шумен. Българските революционери били в непосредствена връзка с тях. Всички те влезли в турската ложа "Али Коч", чийто център бил в Белград, но се създали клонове и във Видин, Шумен, Русе, Лом, Никопол.

Започнало се приготовление за въстание на запад от Стара планина. В началото на 1850 г. представители на всички селски комитети се събрали в манастира в Раковица, за да уточнят датата на избухването му - 1 юли 1850 г. Избрани били и ръководителите му. Изработили и програма с исканията си, която била изпратена на турските власти. Основните боеве станали между 27 май и 8 юни. Около 1000, без огнестрелно оръжие, водени от капитан Кръстьо, превзели Лом. Но скоро турците победили, убили капитана, а българите се разпръснали, като част от тях, водени от Иван Кулин, се отправили към Белоградчик. По пътя към тях се присъединили още 400 души.

Около 3000 бойци, ръководени от Петко Маринов, решили да блокират Видинската крепост. Редовният турски аскер, след двучасова битка, ги разпръснал.

Най-тежки боеве станали около Белоградчик. Няколко хиляди въстаници с около 200 пушки блокирали града за десет дена. Те се били геройски цял един ден с подсилената с редовна войска от Видин армия. После се оттеглили в планината, а някои отишли в Сърбия. Турците се отказали да ги преследват.

В това въстание взели участие около 10 000 български селяни, от които 700 паднали в боя. Зовът за помощ от руските войски, които били стационирани във Влашко, отвъд Дунава, бил отхвърлен от царската руска армия, която не подкрепила въстанието на българите за народна свобода. И Сърбия не подкрепила българските селяни. Турците потопили въстаналите райони в кръв. Сега е известно, че подготовката както на това въстание, така и на Априлското въстание, са били подготвяни от масонските едропейски централи не за интересите на страната, а на ръководителите им от различните европейски и балкански страни. А жертвите остават за сметка на България. Това става при всяка една революция, само "актьорите" се менят. И народите със своите жертви.

Резултат

Избити били около 3000 селяни, жени и деца. В Белоградчик избили всички българи.

Терорът не спрял и след изпращането на делегация с изложение до Цариград. Изпратен бил и меморандум до чуждите дипломатически европейски мисии, които оказали натиск върху Турция за приемане на някои искания на въстаналите българи.

Подновена ли е дейността и с идването на Мидхат паша за валия в Русе? Ложата, в която участва Мидхад паша, е вързана с ложата, която действа под прикритието на читалище "Зора". Но някои от членовете й по-късно са тайно рекрутирани от Левски. В читалището остават само членовете на "Каран". Близко е до ума, че сам Левски е бил масон, вероятно от 1861 г. в Белград, по късно в Румъния, но от 1869 г. се отделя с част от "братята" в чисто българско съзаклятие, с чисто български интереси. Илюзиите на Раковски и Каравелов той категорично отрича. Пред подобен избор е бил изправен и Ангел Кънчев. И двамата правят своя единствено правилен избор и двамата стават жертва на същите палачи. Затова и саможертвата им е така велика и незабравма за българския народ.

Балканска ложа "Каран"?

Смята се, че в тази русенската ложа (а не комитет!) са членували Мидхат паша, майката на Никола Обретенов, Тодорка, самият Никола, Данаил (Деню) Николов ("Яни Инглез", "Ованес ефенди", "Иван Ведър"), Захари Стоянов, Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов, Ради Иванов, Олимпи Панов, Георги Икономов, Пенчо Черковски. С течение на времето "загиват" Иларион Драгостинов, Олимпи Панов, Тома Кърджиев и Захари Стоянов.

Остават "безсмъртните".

Дейността на ложата се засилва най-вече след отстраняването на Левски и Кънчев, и след разбиването на Вътрешната революционна организация. След Освобождението, на 18 февруари 1880 г., на португалско подчинение останалите живи образуват русенската ложа "Балканска звезда" с първомайстор Иван Ведър.