|
|
|
|
|
Освен с масонството и илюминатите, името на Мацини се свързва и с тайните общества на Италия:
Мафия
Тайна криминална италианска организация. Използувана
от Мацини. Казват, че едно от значенията
на М.А.Ф.И.А е "Мацини разрешава да крадем и убиваме".
Камора
Тайна криминална италианска организация, водеща началото си от
затворите на Неапол през 1830 г.
Започва дейността си като средство за всяване на страх и тотален контрол
в града посредством подкуп,
шантаж, изнудване и обири. Използувана от Бурбоните, управляващи тогава
града, като полицейска
мрежа в мрежата на самата полиция, за да се справи с опозицията. Води
началото си от испанската
група Гардуна, дошла в Италия, когато Испания превзема Неапол през 16
век. Освен специалните
церемонии за въвеждане в организацията, кървави клетви (кърваво дете)
и тайни знаци, новите
членове е трябвало "да се смърсят", т.е. да извършат убийство
като последно изпитание за признаването
им като равноправни членове. Камората има малки групи, ръководени от
"caporegime", и се управлява
от Велик управителен съвет. Още от самото си начало организацията действувала
главно в градовете,
за разлика от мафията. В миналото използувала католическата църква за
прикритие. Занимавала се е
предимно с контрабандна дейност - алкохол, оръжие, тютюн, но също и
с проституция, изпълнявала
политически поръчки - платени убийства. Най-заслужилите от организацията получавали титлата
"камор". Интересен
факт е, че в документите на първото в България читалище (ложа) в Свищов
касиерът и секретарят носят титлата "камор" през 1856 г. Странна е
и италианската връзка на семейство
Обретенови - търговията им с алкохол и копринени буби (!?). Обретенов сам твърди,
че е използувал
един румънец и един турчин за нелегално пренасяне на "предмети". Тайнствена
е смъртта на баща му,
тайнствен е живота на всички членове от семейството. Мистер ! Камората
е използувана и от национал-
либерала
Мацини е роден в Гунуа на 22 юни 1805 г. в семейството на средни
италианци. Баща му бил професор
по анатомия. Като дете и юноша бил изключително изнежен, причинявайки
тревога у родителите си.
Затова пък прекарвал времето си в четене на книги. На 14 години постъпва
в университета в Генуа,
изучавайки право, но се включил и в литературните кръгове. Всички от това
време били поразени от
благородния му характер, щедростта и милите му обноски.
През април 1821 г. Генуа дава убежище на голям брой про-революционно
настроени млади хора,
настроени против Австрия. Мацини бил потиснат от безисходицата, в която
се намирала Италия.
От тогава той решил да ходи облечен в черно, като по този начин оплаквал
съдбата на родината си,
която била под австрийско управление. По това време австрийският министър
Метерних, виждайки в
Италия само географско понятие, където се етаблирали като държава единствено
аристокрацията и
духовенството, Мацини стигнал до убеждението, че има и друга Италия, Млада
Италия, която трябвало
да се роди от борбата за освобождение на Италия от Австрия.
Той се присъединява към промасонското общество на Карбонарите, по
същество революционна
организация, симпатизираща на широкоразпространените опити на Европа през
1830 г. за либерална
и конституционална революция. Мацини е арестуван, главно поради това,
че бил човек с нестандартно
мислене, а обвинението било, че е въвел някого в ложата на карбонарите.
Затворен за шест месеца в
Савона (1830-1831), той приема "апостолската мисия" за постигане
независимостта на Италия. Тази
терминология за "апостолска мисия" възприема и "Млада България",
където Левски заема сана
"Главен апостол".
След излизането от затвора пред Мацини стоели две алтернативи: заточение
в малък град или
емиграция. Той избира емиграцията в Марсилия, южна Франция. След като
се отказва от карбонарите,
поради убеждението, че те не биха могли да организират и доведат борбата
докрай, Мацини създава
Млада Италия (La Giovine Italia) и започва апостолската си дейност. Целта
на организацията била
освобождението на Италия от чуждо и местно потисничество, и обединение
на страната под единно
републиканско управление. Мацини разбирал сложността на задачата си и виждал
многоаспектността
на подготовката за постигането на целите си, а именно чрез предимно просветителски
подход, но и
чрез употребата на сила от въоръжени чети.
През април 1831 г. в Сардиния, Пиемонт, след смяна на монарха, идва
Чарлз Алберт, масон, който имал
връзка с карбонарите от 1821 г. Мацини му пише писмо с предложението да
оглави борбата на Италия
за независимост. Това писмо било публикувано в Марсилия. Като резултат
Сардиния се свързва с
Франция и през август 1831 г. Мацини е принуден да емигрира в Швейцария.
От Швейцария Мацини окуражава революционното движение в Сардиния,
включително и опита за
военен преврат през 1833 г., за което е осъден, в негово отсъствие, задочно
на смърт. Към
обвинението се числял и опитът за нахлумане в Савоя, която била сардинска
територия през 1834 г.
Млада Италия разпростряла мрежата си в много италиански градове.
Мацини смятал, че комитети по
места можели да доведат до координирани въстания по места и в цялата страна
и така да принудят
принцовете да абдикират и да отхвърлят австрийците от италианския полуостров.
През 1833 австрийците обявяват членството в Млада Италия като държавна
измяна, наказваща се със
смърт. През април 1834 г. е сформирана организацията "Млада Европа",
обявила за мото девиза
"Свобода, равенство и братство". Мацини организира "Млада
Швейцария" по време на емиграцията
си в Лондон през 1836 г. Там той се свързва Томас Карлайл и се интегрира
в литературните кръгове
около него. Поддържа непрекъсната връзка с радикалните и революционни движения
в света.
Връхна точка в политическата кариера на Мацини е участието му в
революциите от 1848 -1849 г- в
Европа и на Италианския полуостров. Той се връща в Италия и се свързва
с Гарибалди.
Девизът му "Мисъл и действие" става реалност. От 1834 г
. той планира революции, без да вземе
пряко участие, и други жертвуват живота си. Сега, като член на Триумвирата на
Римската Република,
той става активен участник, което става връх на революционния му опит. Мацини
умира обезверен,
без да приеме родината си, обединена като монархия. Той проповядва идеята за
демократична
република до смъртта си в Пиза на 10 март 1872 г.
През 1834г.
назначават Джузепе Мацини за директор на политическата дейност на
организацията.
Мацини поддържа тясна връзка с всички масонски ложи и ръководи и насочва всичките им
революционни мероприятия и действия по света. Срещал се често с генерал
Алберт Пайк.
( 29 декември 1809 - 2 април 1891 )
Автор и композитор на масонския ритуал на Шотландския ритус,
"Черният папа", Суверен Велик Командир
от 1859 г. до края на живота му. Един от най-върлите сатанисти на планетата за всички времена. От
7 ноември 1864 г. Велик оратор на Великата ложа в Арканзас (Western Star Lodge
No. 2, Little Rock, Arkansas).
От 1853 г. председател на множество комитети и управителни
съвети, а също и Велик представител на четири
юрисдикции.
Кариера:
работник (чирак): юли 1850, другар (калфа): юли 1850, Майстор масон: 4 ноември 1850, Приет: 4 ноември 1852, Алберт Пайк е тоталитарист, който на 41 годишна възраст в 1850г.
навлиза във фримасонството- приет е
в ложата "Западната звезда" в гр. Литъл Рок, щата Арканзас.
Поддържан от Илюминатите, той се
издигнал феноменално в масонската йерархия. А на 2 януари 1859г. е избран
за върховен командир
на Висшия съвет по правораздаването в южната част на САЩ. Той работи
упорито върху
модернизирането на кабалистичното мистично учение. Алберт Пайк е избран
за Върховен
първосвещеник на световното фримасонство. Той разработва плана за крайната
фаза на луциферската
конспирация и за изпълняването и образува съвсем нова- Паладинска ложа
в Чарлстон, Южна Каролина.
Нарежда на Мацини да сформира върховни съвети в Рим и в Берлин, които да
работят в тясна връзка със
съставената от него ложа. Върховният съвет в Рим е ръководел политическите
действия, а този в
Берлин имал догматичното управление. Трите върховни съвета ( два в Европа
и един в САЩ ) е
трябвало да управляват и ръководят подривните и подмолни действия на
други 23 съвета,
организирани също от Пайк в Северна Америка, Южна Америка,Азия, Африка
и Океания.
В наше време през 1957г. - на 14 и 15 май се е състояло тайно събрание
на о. Сент Симон, щата
Джорджия, в хотел "Кинг енд принс", на всички членове, натоварени
с изпълнителната власт на тези
комитети.
В свое писмо до доктор Брайденщайн, който е най-високата степен
на масонското братство, Мацини
съобщава:
Това писмо на Мацини ясно подсказва, че зад цялото голямо международно
масонско движение се крият
няколко души, които го дирижират.
Една от задачите на масонството е била да навлезе във Ватикана,
а това навремето не е било лесно.
Мацини и тук свършва прекрасно работата на господарите си, като изгражда много
силна
антиватиканска атмосфера в цяла Европа. И тогава на помощ на Ватикана идва-
кой ли?- Калман
( синът на Майер Ротшилд- създателя и финансиста на Вайшоп, но преименуван в
Карл Ротшилд) се
намесва със съвета, че не е необходимо да се пролива излишна кръв, Ватиканът
е защитен. Ротшилд
от върховните членове на Илюминати спечелва признанието и благоволението на
Папата и
католическата управа. Тогава им предоставя като компетентни финансови и политически
съветници
свои хора- илюминисти. Така постигат съкровената си мечта да навлязат в сърцето
на Ватикана.
Веднъж застанали вътре, те никога няма да излязат. И днес са още във Ватикана.
Тази тяхна мечта е
изказана в "Тайните протоколи". Голяма част от състава на Ватикана
членува в една от най-силните
масонски ложи- П 2. Има достатъчно доказателства за твърдението, че папата (не
само днешният, но
и мнозина преди него) е почти затворник във Ватикана, точно каквито затворници
са американският
президент в Белия дом и английската кралица в Бъкингамския дворец. Папите и
президентите
получават спокойствие, сигурност и безопастност само на смъртния си одър.
Мацини умира през 1872г. и Пайк назначава след него за директор
на политическата дейност Адриано
Лемми. Той е бил ритуално приет в новооткритата Паладинска ложа в САЩ. В свое
писмо до 23-те
Върховни световни съвета от 1889г. Алберт Пайк ги инструктира и направлява към
дейност така:
" Ние се прекланяме пред Бог, но това е Богът пред когото благоговеем без
суеверие. У всички нас от
най-високите степени Масонската религия трябва да бъде просветлена, да е поддържана
в нас от
чистотата на Луциферовата доктрина... Да, Луцифер е единственият истински Бог.
За съжаление,
Адонис също е Бог, но според неизменния и вечен закон няма светлина без сянка,
няма красота без
грозота, няма бяло без черно... истинската и чиста философска религия е вярата
в Луцифер. Луцифер,
Богът на светлината и Богът на Боговете, се бори за човечеството срещу Адонис-
Бога на тъмнината
и злото."
Както Вайшоп, така и Алберт Пайк настояват за организирането на
политически ционизъм, който
Илюминатите да финансират и контролират. Той да служи за образуването на една
независима държава,
в която Илюминатите да коронясат свой лидер- Цар на целия свят. И наистина политическият
ционизъм
се организира през 1897г. от Теодор Херцел.
